Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?
Ами ако видите Сина Човечески да възлиза там, дето е бил по-преди?
И тъй, ако видите, казва Той, Сина Човешки да се възнася към небето, какво ще кажете тогава? Ще бъдете изобличени в своята неразумност. Защото, ако смятате, че Моята плът не може да ви дари живот, как ще се издигне тя към небето като птица? Ако не е способна да оживотворява, понеже не е по природа предназначена за това, как ще се движи във въздуха и как ще възлезе на небесата? И това също е по природа невъзможно за плътта. Но ако тя се възнася противно на природата си, какво още я възпира да оживотворява, дори ако не е по природа оживотворяваща? Защото Онзи, който прави земното небесно, ще го направи и оживотворяващо, макар по природа да е подвластно на тлението.
Тълкувание на Евангелието от Йоан
Защото, като Бог, Той е вечен и необхватен, дори ако казваме, че е слязъл – понеже наричаме „слизане“ Неговото снизхождение, смирение и явяване на земята. А като човек, Той се яви като ограничен и подчинен на времето.
Срещу несторианите
От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 64
Иисус му отговаря: ти рече; казвам ви обаче: отсега ще видите Сина Човечески, седнал отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.
От Йоана свето Евангелие – глава 3 – стих 13
Никой не е възлязъл на небето, освен слезлия от небето Син Човеческий, Който пребъдва на небето.
Послание на св. ап. Павла до Ефесяни – глава 4 – стих 8
Затова е и казано: "като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците".
Проф. А. П. Лопухин
За да им покаже колко малко са причините да изпадат в съмнение и недоумение, Христос казва: „ами ако видите Сина Човечески…?” Това означава: „А какво ли ще кажете, когато видите с чувствените очи (Йоановото θεωρεῖν също има това значение) възнасянето на Месия там, където Той е бил по-преди”, т. е. на небето? (срв. стих 38 и Йоан 20:17). С тези думи Христос се обръщал, разбира се, към всички Свои последователи, които били около Него, но на първо място е имал предвид Своите апостоли, които щели да присъстват на Неговото възнесение. Защото дори и сред апостолите тогава може би е имало такива, които са били в недоумение заради учението на Христос за необходимостта да се яде Неговата Плът и Кръв.
Но какво изкушение биха могли да намерят апостолите в самия факт на Христовото възнесение? Напротив, не е ли трябвало то да ги убеди, че Христос наистина е бил Син Божи? Апостолите са могли да бъдат изкушени от факта, че Христос се е възнесъл на небето като човек, че е щял да седне на Божия престол със Своята човешка природа. Ако на юдеите е изглеждало богохулно, че Христос говори за Своето равенство с Бога (Йоан 5:18), то за апостолите, които също като юдеите са били проникнати от идеята за несъвместимостта на човешката ограничена и слаба природа с божествената, не може да не изглежда странно, когато „Човекът – Иисус Христос“ (1 Тим. 2:5) – пред очите им се възкачва на небето, за да заеме Своето място „отдясно на Бога“ (Кол. 3:1).