От Йоана свето Евангелие – глава 6 – стих 64

„някои“. Тук Христос обяснява защо са роптаели против Него учениците Му. Вярата им е била толкова слаба, че сякаш изобщо не съществувала. И Христос отбелязал това още от самото идване при Него на тези ученици. Сред най-близките Негови ученици имало даже ученик, който ще Го предаде. Евангелистът показва, че проявилото се сега неверие сред Христовите ученици не е било за Него нещо неочаквано:от самото начало, когато тези ученици са дошли при Господа, Той е знаел, че те няма да бъдат Негови последователи за дълго. Господ също така е знаел, че Юда Искариотски ще Го предаде на враговете Му.

Може да възникне въпросът: Защо Господ е позволил на онези ученици да Го следват, които в крайна сметка ще отпаднат от Него, и защо е приел Юда за един от най-близките Си ученици? Въпросът е решен по следния начин.

Господ от никого не е отнемал възможността за спасение, никого не е лишавал от Своите наставления. Така Бог „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни” (Мат. 5:45). Христос е приел Юда при Себе Си, разбира се, защото и тук Той е изпълнявал волята на Своя Отец небесен (Йоан 5:19 и сл.), в молитвен разговор с Когото Той е прекарал нощта преди избирането на апостолите (Лука 6:12). Вината на Юда е, че не се възползва от близостта си с Христос, за да се освободи от тесните си материалистични очаквания за царството, което Месия щял да установи. Вратата към спасението била отворена и за него.

Като казва, че Христос е познавал онези, които са Го придружавали и заобикаляли като Негови ученици, Йоан вероятно иска да изтъкне душевните терзания, които Христос е преживявал, за да поддържа близко общение с такива хора. 

Тук ясно се вижда, че се е сбъднало казаното от един от светите пророци: „С уши ще чуете, и не ще разберете, и с очи ще гледате – и не ще видите. Защото сърцето на тоя народ е закоравяло, и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря“. Защото те, макар с ушите си да чуват ученията на Спасителя, а не ги учат от някого от светиите, а по-скоро са наставлявани в тайните от гласа на Господа на всичко – при все, че Го виждаха с телесните си очи, те загрубяха в безумието си и като затвориха очите на разума си, се отвърнаха от Слънцето на правдата, като не допуснаха да ги просветли евангелското наставление. Защото бяха зли и виновни за много минали прегрешения. Затова премъдрият Павел свидетелства, че ожесточението на Израил беше частично.