Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 2

Под закон на духа апостолът разбира Светия Дух — така, както и греха нарече закон на греха. А под закон на живота има предвид този закон в противопоставяне на закона на греха, който ни донесе и смърт. Защото Божията благодат умъртви и греха, и смъртта, и като направи борбата за нас по-лека, ни изведе така към подвига.

Зли езици дръзнали да разбират тук под закона на греха Моюсеевия закон; но апостолът никъде не го нарича така, а напротив — нарича го свят и духовен. „Ако Мойсеевият закон е духовен“, – възразяват те – „тогава каква е разликата между него и закона на Духа?“ Разликата е много голяма: законът на Моисей само е даден от Духа, а законът на Духа — сам дава Духа.

Тук апостолът посочва основанието, поради което пребъдващите в Христос няма да бъдат осъдени.

“закон на духа“. Под дух тук очевидно се разбира Божият Дух или Духът Христов, за чието пребъдване във вярващите апостолът говори по-долу (ст. 9).

Апостолът нарича действието на Духа закон, термин не съвсем подходящ за Божия Дух, но търсейки паралел с по-рано споменатия закон, от който се ръководи невъзроденият човек (Рим. 7:25).

„живот“. Божият Дух винаги дарява истинския вечен живот (срв. 2 Кор. 3:6). Затова Неговото действие води човека, който Му се е предал, към живот и освобождение от осъждане на смърт.

„в Христа Иисуса“. Тези думи се отнасят към следващия израз: „освободи“ и указват на страданията и смъртта на Христос, понесени за нас и за нашето спасение.

„освободи“. Употребеното тук време (аорист, ἠλευθέρωσε) сочи еднократно действие, а именно акта на кръщението, в който ние усвояваме за себе си свободата от игото на греха и плътта.

„закон на греха и смъртта“. Така апостолът нарича предишния порядък на живота на невъзродения човек. Описва го като време на постоянни грехопадения, които водеха човека към духовна смърт.