та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.
та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.
Деяния на светите Апостоли – глава 26 – стих 12
С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,
Проф. А. П. Лопухин
„Дамаск” е древният главен град на Сирия, разположен на около 200 версти на североизток от Йерусалим. От времето на Селевкидите в него живеели много юдеи, така че Нерон е могъл да избие там до 10 000 от тях (Юдейска война, Йосиф Флавий, I, 2, 15; II, 20, 2). При такъв голям брой евреите тук имали не една, а много синагоги, което се потвърждава и в даденото място: „измоли писма до синагогите…” А тази многочисленост на живеещите в Дамаск евреи давала основание да се предположи разпространяване на християнството и тук, което подхранвало ревността на Христовия гонител, какъвто бил тогава Савел.
Как и кога Христовата вяра е могла да бъде донесена и разпространена в Дамаск, авторът не споменава: вероятно първоначално тя е била донесена от пътуващите за йерусалимските празници дамаски евреи, а затвърдена и разпространена от разпръсналите се след смъртта на Стефан ученици на Господа (Деян. 8:4), които стигнали до Финикия, Кипър и Антиохия (Деян. 11:19), и следователно са могли да бъдат в Дамаск, който е бил дори по-близо до Йерусалим от Кипър и Антиохия.
За по-голям успех на замисленото начинание Савел се сдобил с пълномощия от йерусалимския Синедрион и неговия главен представител, първосвещеника.
Писмата са адресирани до „синагогите”, отделно към всяка, вероятно за усилване авторитета на Савел и да се улесни делото му.
При това се предполага, че обърналите се от юдеите християни още не се били отделили от синагогите и участвали в събранията им, подобно на самите апостоли и останалите вярващи, които също участвали в храмовите богослужебни събрания до този момент (Деян. 3 и н.).
„които следват това учение…” – на гръцки език: τῆς ὁδοῦ ὄντας.. В превод на славянски език: „того пути сущия”. Път – в смисъл на определен начин на живот и дейност, съответстващи на дадено учение, в случая – пътят на християнския живот (срв. Мат. 22:16).
„вързани да ги доведе в Иерусалим…” Синедрионът в Йерусалим запазвал за себе си правото на съдебна власт в делата на вярата над всички евреи във всички страни по света. Всички чуждоземни евреи доброволно признавали над себе си тази власт, която римляните не отнели на Синедриона. Всичко това обяснява в достатъчна степен възможността на Савел да предприеме действията, заради които отишъл в Дамаск.