С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,
С това намерение отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците,
Деяния на светите Апостоли – глава 9 – стих 2
та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим.
Деяния на светите Апостоли – глава 22 – стих 5
както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел и писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Иерусалим и тамошните, за да бъдат наказани.
Деяния на светите Апостоли – глава 26 – стих 10
това и сторих в Иерусалим и, след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах;
Проф. А. П. Лопухин
“с власт и поръчка” – срв. коментарите към Деян. 9:1-2.
Любопитни са някои, макар и малки и несъществени, особености на този втори личен разказ на апостола за неговото обръщане в сравнение с първия му разказ (Деян. 22:1 и нататък) и с разказа на дееписателя (Деян. 9:1 и нататък). Тези особености са следните:
За небесната светлина, която осиява Павел, се отбелязва по-точно, че това е била светлина “по-силна от слънчевото сияние“ (в стих 13). В Деян. 9 глава е описана като „светлина от небето“, а в Деян. 22 като „велика светлина“.
Апостолът казва след това (в стих 14), че и той, и спътниците му – „всички паднаха на земята“, което изобщо не се споменава в Деян. 22, а в Деян. 9:7 се казва, че спътниците на Павел „стояха като вцепенени“. Едва ли има смисъл да търсим обяснение на това несъответствие – вероятно и едното, и другото е вярно, т.е. част от тях са паднали, а други са останали вцепенени, или първо всички са паднали, а после са изпаднали във вцепенение, давайки израз на своя ужас пред случващото се.
Апостолът отбелязва, че Господ му е говорил на „еврейски език“ – детайл, от който се вижда, че самият разказ на апостола е предаден на гръцки език, който е бил най-разбираем за слушателите му.
Най-важната особеност на настоящия разказ е, че казаното от Господа е предадено по-подробно. Това, което в предишните разкази е представено като думи на Господа, изречени чрез Анания в Дамаск (ср. Деян. 9 и сл., Деян. 22 и сл.), тук е изложено като реч на Господа, отправена лично към Павел при явяването Му, и дори с някои допълнения. Вероятно апостолът, за по-голямо удобство, е обединил в една реч както това, което му е казал пряко Господ, така и това, което му е предал Анания, като го е изложил свободно, без да се придържа буквално към думите, но и без да нарушава същността, защото Павел наистина е чул от Анания онова, което му е било възвестено от Господа.