и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,
и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята, и нямаше човек, който да я обработва,
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Цялото това въвеждащо изречение служи за определяне на момента на сътворението на човека – специалният предмет на настоящото повествование. По този начин библейският разказвач има за цел да докаже дълбоката древност на човека и пълното отсъствие на каквито и да било следи от човешко съществуване на земята преди сътворението на първата човешка двойка – Адам и Ева.
Тази своя мисъл той развива чрез общо описание на картината на новосътворената земя преди появата на човека, в която отбелязва два основни признака:
а) отсъствието на всякакви следи от човешка култура и изобщо на продукти от обработка на земята; б) наличието на неблагоприятни атмосферни условия, които правели немислима каквато и да било култура или човешко съществуване.
Всичко това, според намерението на разказвача, категорично установява факта, че на земята, преди сътворението на Адам, не е съществувала култура, а следователно – не е съществувал и човек. Това е най-доброто библейско опровержение на рационалистичните теории за преадамизма, тоест мнението, че е имало хора преди сътворението на Адам.
“Господ Бог”
Тук за първи път в еврейския текст се срещаме с думата יהוה – ЯХВЕ (Йехова), по-точно преведена като „Съществуващият“ или „Съществуващият сам по Себе си“ (Изх. 3:14). Това е преимущественото име на Бога на Завета – Бог на Промисъла и Изкуплението (Бит. 4:6; Бит. 6:3, 5, 8; Бит. 9:12, 26; Бит. 24:40; Бит. 30:30; Изх. 6:20; Чис. 26:59 и често при всички пророци). В този смисъл то се отличава от другото често употребявано име – אֱלֹהִים – Елохим, което обозначава Бога като всемогъщ Творец на вселената – Бит. 1:1.
Въз основа на това различие в Божиите имена критиците, отричащи божествения произход на Библията (чрез т.нар. „документална хипотеза“, „фрагментарна теория“, „теория на допълненията“ и др.), се опитват да установят различие във времето на произхода на различните части от Библията – по-старите „елохистични“ и по-късните „йеховистични“, с което целят да подкопаят вярата в автентичността на Моисеевото Петокнижие.
Но съвременната библейска наука все по-уверено и стабилно установява факта за дълбоката древност на това Божие име и на онези части от Библията, в които то се употребява. Особено ценна помощ в това отношение оказват библейско-апологетичните данни за т.нар. „халдейски генезис“.