“Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им”. Това не е нищо друго освен общо заглавие на цял нов раздел от библейската първоистория, започващ оттук (Бит. 2:4) и продължаващ до следващото подобно заглавие (Бит. 5:1). Доказателство за това служи както филологическият анализ на използваната тук еврейска дума toldoth, така и нейното библейско употребление, за което вече стана дума по-горе (виж въведението към книгата Битие). “в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето”. Времето, за което се говори...
“Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им”. Това не е нищо друго освен общо заглавие на цял нов раздел от библейската първоистория, започващ оттук (Бит. 2:4) и продължаващ до следващото подобно заглавие (Бит. 5:1). Доказателство за това служи както филологическият анализ на използваната тук еврейска дума toldoth, така и нейното библейско употребление, за което вече стана дума по-горе (виж въведението към книгата Битие).
“в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето”.
Времето, за което се говори тук (в славянската Библия “ден”), не означава обичайни астрономически 24 часа, понеже липсва необходимото указание за „вечер и утро“, – а представлява целия шестдневен период на сътворението на света, както става ясно от контекста, в който се говори за сътворението на цялата вселена, обобщена в понятието „небе и земя“. Най-точен превод на това място дава сирийската версия (Пешито), която просто казва: „по онова време“, когато са били сътворени небето и земята…
Проф. А. П. Лопухин
“Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им”. Това не е нищо друго освен общо заглавие на цял нов раздел от библейската първоистория, започващ оттук (Бит. 2:4) и продължаващ до следващото подобно заглавие (Бит. 5:1). Доказателство за това служи както филологическият анализ на използваната тук еврейска дума toldoth, така и нейното библейско употребление, за което вече стана дума по-горе (виж въведението към книгата Битие).
“в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето”.
Времето, за което се говори тук (в славянската Библия “ден”), не означава обичайни астрономически 24 часа, понеже липсва необходимото указание за „вечер и утро“, – а представлява целия шестдневен период на сътворението на света, както става ясно от контекста, в който се говори за сътворението на цялата вселена, обобщена в понятието „небе и земя“. Най-точен превод на това място дава сирийската версия (Пешито), която просто казва: „по онова време“, когато са били сътворени небето и земята…