Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас.
Па и трябва да има помежду ви разногласие, за да изпъкнат достойните между вас.
От Лука свето Евангелие – глава 17 – стих 1
Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:
Проф. А. П. Лопухин
Когато казва: „и трябва да има помежду ви разногласие“, апостолът не оправдава разделенията, а посочва по-дълбокия смисъл, в който Бог може да допусне подобни сътресения. Те стават част от Божия промисъл за Църквата, защото чрез тях се разкрива кой е истински утвърден и верен.
В Коринт, както и в други ранни църковни общности, не липсвали хора, които се изявявали като учители не по истинско призвание, а поради лични амбиции, подражание или съпротива срещу признатите проповедници. Възникналите спорове трябвало да покажат ясно кой е действително призван и кой не заслужава това име.
Апостолът дори предвижда още по-опасно развитие: след „разцепленията“ (σχίσματα, ст. 18), които произтичат главно от лични симпатии и антипатии, могат да се появят и „разногласия“ (αἱρέσεις, ст. 19), вече засягащи самото разбиране на християнското учение. В Деяния апостолски този термин се използва именно в този смисъл – за оформени учения или течения (срв. Деян. 5:17; Деян. 15:5; Деян. 24:5; Деян. 28:22).
Ако „разцепленията“ могат да се сравнят с малки разкъсвания в една тъкан, то „разногласията“ са такива разкъсвания, които вече разделят тъканта на отделни части.
Изразът „за да изпъкнат достойните между вас“ означава, че именно в такива времена на смут и изпитание става ясно кои са истински утвърдените християни. Под „достойни“ (δόκιμοι) апостолът разбира онези, които проявяват духовна зрялост, трезвост и мъдрост, така че да бъдат признати от всички като автентични членове на Църквата (срв. 1 Кор. 9:27).