Вторият сериозен безпорядък, който привлича вниманието на апостола, са злоупотребите при т.нар. вечери на любовта (агапи). Думите „така, както се събирате заедно“ по-точно означават: „ако по този начин се събирате на едно място“ (ἐπὶ τὸ αὐτό – израз, който обозначава събрание на християните в една и съща стая; срв. 1 Кор. 14:23). В такъв случай, казва апостолът, това вече не е ядене на Господнята вечеря, дори външно да изглежда като такава. В апостолската Църква християните обикновено се събирали вечер в...
Вторият сериозен безпорядък, който привлича вниманието на апостола, са злоупотребите при т.нар. вечери на любовта (агапи).
Думите „така, както се събирате заедно“ по-точно означават: „ако по този начин се събирате на едно място“ (ἐπὶ τὸ αὐτό – израз, който обозначава събрание на християните в една и съща стая; срв. 1 Кор. 14:23). В такъв случай, казва апостолът, това вече не е ядене на Господнята вечеря, дори външно да изглежда като такава.
В апостолската Църква християните обикновено се събирали вечер в подходящо помещение и заедно споделяли храната, която всеки донасял. По този начин те искали да поддържат жив спомена за Тайната вечеря, на която Господ Иисус Христос проявил особена любов към апостолите (Иоан 13:1) и в края на която установил тайнството на Евхаристията.
Тези общи трапези, след които се извършвало приобщаването, се наричали „вечери на любовта“ или накратко агапи (срв. Иуда 1:12). Самият обичай бил добър и дълбоко християнски: чрез него се укрепвала братската любов, защото всички – и богати, и бедни – трябвало да се чувстват равноправни участници. Бедните дори и да не можели да донесат нищо, не бивало да бъдат поставяни в по-ниско положение.
Проф. А. П. Лопухин
Вторият сериозен безпорядък, който привлича вниманието на апостола, са злоупотребите при т.нар. вечери на любовта (агапи).
Думите „така, както се събирате заедно“ по-точно означават: „ако по този начин се събирате на едно място“ (ἐπὶ τὸ αὐτό – израз, който обозначава събрание на християните в една и съща стая; срв. 1 Кор. 14:23). В такъв случай, казва апостолът, това вече не е ядене на Господнята вечеря, дори външно да изглежда като такава.
В апостолската Църква християните обикновено се събирали вечер в подходящо помещение и заедно споделяли храната, която всеки донасял. По този начин те искали да поддържат жив спомена за Тайната вечеря, на която Господ Иисус Христос проявил особена любов към апостолите (Иоан 13:1) и в края на която установил тайнството на Евхаристията.
Тези общи трапези, след които се извършвало приобщаването, се наричали „вечери на любовта“ или накратко агапи (срв. Иуда 1:12). Самият обичай бил добър и дълбоко християнски: чрез него се укрепвала братската любов, защото всички – и богати, и бедни – трябвало да се чувстват равноправни участници. Бедните дори и да не можели да донесат нищо, не бивало да бъдат поставяни в по-ниско положение.