Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 6 – стих 13

Под „корем“ той разбира чревоугодието, а не човешкия орган; под „храна“ – неумерената употреба на ястия. Следователно смисълът на думите е следният: неумереното ядене е в сродство и съюз с чревоугодието – и обратно. И едното, и другото не могат да ни доведат при Христос; напротив, онези, които им се отдават, взаимно предават едното на другото – неумереността към чревоугодие, а чревоугодието към неумереност.

“Бог ще погуби едното и другото”. Не става дума за „корема“, а за чревоугодието; и не за „храната“, а за неумереността в храненето. В израза „ще погуби“ някои виждат предсказание за състоянието на бъдещия век – тоест, че там няма да има нужда нито от ядене, нито от пиене. Ако пък дори умерената употреба на храна няма да има място там, то още повече ще бъдат премахнати неумереността и чревоугодието.

Като казва, че заедно с премахването на храната ще бъде премахната и корема, той изразява мисълта, че заедно с насищането отпада и желанието за повече. А според други, той запечатва своето увещание с молитва това да бъде премахнато, а именно, да престанат и неумереността, и чревоугодието.

“тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото”. От тези думи се вижда, че апостолът говори за чревоугодието във връзка с казаното от него за блудството. Защото би следвало да се каже така: „а тялото не е за ястията, нито за утробата“. Но той не казва така, а как? – „не е за блудство“, показвайки, че последствието от телесните наслаждения е именно блудството.

А смисълът на думите му е следният: тялото, казва той, не е създадено за това да потъва в наслаждения и да изпада в блуд, а за да се покорява на Христос като на своя Глава, а Господ да го управлява като глава на тялото.

„Аз, казва апостолът, съм господар над храната и питието; но ако ги употребявам без мярка, от господар ще се превърна в техен роб.“

Защото онзи, който ги използва както трябва, господарува над тях; а онзи, който изпада в неумереност, вече не е господар, а роб на тези неща, понеже в такъв случай пресищането става негов тиранин. Виждаш ли как апостолът показва, че онзи, който се е смятал за „властелин“, всъщност се оказва подвластен?

Обърни внимание: всеки от коринтяните е казвал: „На мен ми е позволено да се отдавам на наслаждения.“ А апостолът отвръща: „Ти се отдаваш на тях не защото имаш власт над тях, а защото ти сам си под тяхната власт.“

Докато оставаш невъздържан, не ти властваш над стомаха, а стомахът над теб.

Особено внимание трябва да се проявява към телесната чистота и целомъдрие. Като има предвид думите на Христа, че „влизащото в устата не осквернява човека“ (Мат. 15:11), апостолът казва, че по отношение на храната може да се прилага принципът „всичко ми е позволено“, още повече че функциите на тялото, свързани с храната, ще престанат да съществуват в деня на възкресението и прославянето на човешките тела: Бог ще премахне както тези функции, така и самата нужда от храна.

Но положението е съвсем различно, когато става въпрос за самото човешко тяло. То не може и не бива да се осквернява с блуд, защото е предназначено за Господа Иисуса Христа, за да Му принадлежи и да Му служи като Негово оръдие (срв. Рим. 6:13; 12:1). Христос сам пребъдва в него и един ден ще го прослави. Поради това тялото не е обречено на гибел. Както Бог възкреси Христа, така ще възкреси и нашето тяло, което през земния живот е било Негова собственост и осветено Негово оръдие.