Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 6 – стих 14

Не се смущавай, като чуеш, че Бог възкресил Господа; апостолът говори така, снизхождайки към тях като към младенци във вярата. И понеже всички единодушно имали възвишени представи за Отца като за източник на всичко, апостолът отнася възкресението към Отца и заявява, че и нас Той ще възкреси. Защото както възкреси нашата Глава – имам предвид Христос – така ще възкреси и останалите части на тялото, тоест нас.

По-нататък, като потвърждение на думите си, той прибавя: „със силата Си“, сякаш казва: не се съмнявайте в онова, което говоря, защото Божията сила, която извършва велики дела, ще изпълни и това.

А че възкресението на Христос се приписва на Отца като на причинител, се вижда от думите, които Сам Господ казва за Себе Си: „разрушете този храм, и в три дни ще го въздигна“ (Йоан 2:19). И още е писано за Него, че „се явяваше жив“ (Деян. 1:3). Всичко това показва, че макар Той и Сам да е възкресил Себе Си, делото се приписва на Отца като на първопричина.

„нас ще възкреси“ Така апостолът отъждествява тялото с цялата човешка личност. И щом тялото има такова вечно предназначение, ние сме длъжни да се отнасяме към него с почит и да не го унижаваме с действията си.

Тук апостолът включва и себе си сред тези, които ще умрат и ще бъдат възкресени; на други места (например 1 Кор. 15:52) той говори за себе си като човек, който може да дочака Второто пришествие. Това показва, че и за него денят на това пришествие не е бил известен.