А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.
А Оня, Който изпитва сърцата, знае, каква е мисълта на Духа, понеже Тоя по волята на Бога ходатайствува за светиите.
Апостолът обяснява защо Духът се застъпва за нас с безсловесна молитва.
„Оня, Който изпитва сърцата“. Бог е наречен така, защото Светият Дух обитава в сърцето на възродения човек (Рим. 5:5). Макар Неговото ходатайство да не се изразява външно, Бог, Който прониква в човешките сърца, знае за него.
„Каква е мисълта на Духа“ (τὸ φρόνημα τοῦ Πνεύματος) – т.е. какво изразяват тези въздишки, накъде е насочено застъпничеството Му.
„понеже…“. Бог познава молитвата на Духа и я приема. Причината е, че Духът не действа в разрез с Божия замисъл, а напълно в съгласие с него.
“по волята на Бога”. Той ходатайства „по Бога“ (κατὰ Θεόν), тоест така, както желае сам Бог.
“за светиите”. Неговото застъпничество е за вярващите, наречени „светии“, тоест хора, подготвили сърцата си да бъдат храм на Светия Дух.
Първа книга Царства – глава 16 – стих 7
Но Господ рече на Самуила: не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах; Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.
От Йоана свето Евангелие – глава 14 – стих 17
Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Този човек, казва апостолът, стои и се моли не защото Бог не знае нашите нужди. Онзи, Който „изпитва сърцата“, знае „каква е мисълта на Духа“, тоест на духовния човек. Той се моли вместо вярващите, събрани в Църквата, понеже те са свети — и измолва това, което е угодно Богу. Всичко това става, за да се научим и ние да се молим „по Божията воля“, тоест за онова, което наистина Му е угодно. Затова, ако самият Дух ходатайства за нас, не скърби, когато те оскърбяват или притесняват.