Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 26

В древни времена Бог дарявал на приелите кръщение много и разнообразни дарования, които обобщено се наричали „дух“. Един получавал дар пророчество, друг — мъдрост, трети — някакво друго духовно дарование. По същия начин Бог давал и дара на молитвата, който също бил наричан дух. Понеже често, без да знаем кое е полезно за нас, молим за ненужни неща, в първите времена този дар на молитвата слизал върху един избран човек — и той се молел от името на всички и учел останалите как да се молят за общото благо. Затова апостолът тук нарича „дух“ именно този вид дар — и душата, получила дара на молитвата, която ходатайства пред Бога и въздиша дълбоко. Такъв духовен човек стоял пред Бога със съкрушено сърце и с пламенни въздишки. Днес знак за това древно предание виждаме в дякона, който стои и принася усърдни молитви от името на народа.

Третото доказателство, че ни предстои прославление, е свидетелството на Светия Дух, Който Сам ходатайства за нас пред Бога.

“в нашите немощи” (τῇ ἀσθενείᾳ ἡμῶν). Тук апостолът има предвид слабостта на нашата молитва. Ние знаем, че трябва да се молим за спасението си, но не винаги разбираме правилно за какво именно да се молим във всеки конкретен момент, кое е най-важното условие за достигане на целта.

“с неизказани въздишки”. Духът Божий Сам се застъпва за нас пред Отца, без да използва човешки думи. На Него не са нужни словесни изрази – Неговите ходатайства са отвъд езика. Апостолът ясно различава тези въздишания на Духа от въздишанията на вярващия (ст. 23). Те не произлизат от нашата душевност, а са Негово собствено действие вътре в нас. Затова тези въздишания се различават и от вдъхновените молитви на християните при богослужение – например молитвите на онези, които са имали дара на езиците (1Кор. 14), защото и те в крайна сметка се изразявали с разбираеми думи. Тук обаче става дума за молитви, които не могат да се изразят с човешка реч – „ἀλαλήτοις“ въздишания.