Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.
Духът на истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не види, нито Го познава; а вие Го познавате, защото Той с вас пребъдва и във вас ще бъде.
От Йоана свето Евангелие – глава 16 – стих 13
А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето.
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 2 – стих 14
Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и не може да го разбере, защото то се изследва духовно.
Проф. А. П. Лопухин
„Духът на истината“. Някои съвременни екзегети виждат в това единствено указание за дейността на Духа по отношение на апостолите, които Той ще учи на всяка истина. Но тук по-скоро се определя самата същност на Духа: Той е самата истина, като един по същност с Отца и Сина. Обаче, като нарича Светия Дух Дух на истината, а Себе Си пряко истина (стих 6), Господ иска да каже по този начин, че този Дух е Неговият Дух (св. Кирил Александрийски).
„Го не види, нито познава“. Като обяснява значението на Духа на истината, Господ добавя, че светът, който е в неверие и заблуда, не може да Го възприеме нито чрез сетивата („не види“), нито чрез вътрешно просветление („нито познава“).
„вие Го познавате“. Обратното, апостолите, които имат правилни християнски представи, вече познават и Духа, който и сега пребивава с тях.
„и във вас ще бъде“ – според мнението на някои авторитетни критици (Холцман), ἔσται („ще бъде“) трябва да се чете ἐστίν („и във вас е“). Според този прочит Господ говори с особена сила (по тази причина са употребени два синонимни глагола „пребъдва“ и „съществува/е“), че Духът вече е в учениците. Но при това четене изглежда излишно изпращането на Духа на апостолите в бъдеще време, след като Христос си е отишъл от тях. Освен това използваните тук съюзи в гръцкия текст също са причина да се предположи, че има разлика между използваните тук глаголи. А именно, при глагола „пребъдва“ (μένει) има местоимение с предлог παρά, „при“, а при глагола „ще бъде“ има местоимение с предлог ἐν, „в“. Оттук следва, че от двете възможни четения е по-добре да се приеме това, което съществува в нашия текст и в осмото издание на Тишендорф, т.е. четенето „ще бъде“ (ἔσται). Господ очевидно е искал да каже, че Духът, който ще бъде изпратен на апостолите, отчасти и сега е донякъде близо до тях, което се дължи, разбира се, на факта, че те стоят близо до Христос, в Когото даровете на Духа пребъдват в изобилие (Йоан 3:34). Но сега Духът само пребивава с учениците, но след време Той ще пребъдва в тях като животворна и обновяваща сила.