Творението се е „покорило“ на суетата, тоест на тлението, станало е тленно заради теб, човече. Понеже ти сам прие смъртно и подвластно на страдания тяло, земята започна да ражда тръни и бодили, а небето, остаряло от времето, вече има нужда от обновление. Как така творението стана тленно по вина на друг? Защото то беше създадено изцяло за човека. Изразът „не по своя воля“ означава, че всичко това е станало по Божие домостроителство, а не по волята на самото творение —...
Творението се е „покорило“ на суетата, тоест на тлението, станало е тленно заради теб, човече. Понеже ти сам прие смъртно и подвластно на страдания тяло, земята започна да ражда тръни и бодили, а небето, остаряло от времето, вече има нужда от обновление.
Как така творението стана тленно по вина на друг? Защото то беше създадено изцяло за човека. Изразът „не по своя воля“ означава, че всичко това е станало по Божие домостроителство, а не по волята на самото творение — то не е избирало съдбата си, а е последвало човека, който е пренебрегнал земното и е устремил духа си към небесното.
Думите „в надежда“ и други подобни трябва да се разбират в духа на олицетворението. И тъй, самото творение също „ще бъде освободено“: не само ти, но и онова, което е по-низше от теб — бездушно и неразумно, – ще има дял в благата и няма вече да бъде тленно, а ще стане съразмерно на твоето обновено естество.
Когато твоето тяло стана тленно, тогава и творението се подложи на тление; когато пък твоето тяло стане нетленно, и творението ще се преобрази в нетление. Следователно, щом творението пострада заради теб, ти сам трябва да приемеш страданието заради Бога; и ако то се надява да бъде прославено, колко повече ти имаш основание да се надяваш на прославление. Както бащата облича слугите си в хубави дрехи за чест на синовете, така и Бог е запазил творението – за слава и почит на човека.
Защо апостолът приписва на неразумното творение надежда за прославлението на вярващите и за собственото му обновление? Защото още тогава, когато природата последва човека по пътя на робството на суетата и тлението, тя като че ли „запази“ в себе си смътен копнеж за по-добро бъдеще. „се покориха на суетата“ – това означава, че тя беше подчинена на нещо външно и чуждо на нейната природа: на един начин на съществуване, който няма истинска стойност в сравнение с първоначалното съвършенство, с което Бог...
Защо апостолът приписва на неразумното творение надежда за прославлението на вярващите и за собственото му обновление?
Защото още тогава, когато природата последва човека по пътя на робството на суетата и тлението, тя като че ли „запази“ в себе си смътен копнеж за по-добро бъдеще.
„се покориха на суетата“ – това означава, че тя беше подчинена на нещо външно и чуждо на нейната природа: на един начин на съществуване, който няма истинска стойност в сравнение с първоначалното съвършенство, с което Бог я сътвори. Под „суета“ (ματαιότης) може да се разбира и недостойното отношение на човека към природата. Вместо да я облагороди и да я развие, той я подложи на страдание чрез своята алчност, жестокост и безразсъдство.
„не доброволно“ – за разлика от човека, който съзнателно и свободно избра пътя на греха и смъртта, природата беше въвлечена в него против волята си.
„а по волята на Този, Който ги покори“, т.е. по Божията воля. Още в акта на сътворението Бог подчини творението на човека. А след грехопадението, тъй като човек стана подвластен на тлението, и цялото творение трябваше да сподели неговата участ – защото като служител на човека, то не можеше да има по-добър дял от своя господар (срв. блаж. Теодорит).
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Творението се е „покорило“ на суетата, тоест на тлението, станало е тленно заради теб, човече. Понеже ти сам прие смъртно и подвластно на страдания тяло, земята започна да ражда тръни и бодили, а небето, остаряло от времето, вече има нужда от обновление.
Как така творението стана тленно по вина на друг? Защото то беше създадено изцяло за човека. Изразът „не по своя воля“ означава, че всичко това е станало по Божие домостроителство, а не по волята на самото творение — то не е избирало съдбата си, а е последвало човека, който е пренебрегнал земното и е устремил духа си към небесното.
Думите „в надежда“ и други подобни трябва да се разбират в духа на олицетворението. И тъй, самото творение също „ще бъде освободено“: не само ти, но и онова, което е по-низше от теб — бездушно и неразумно, – ще има дял в благата и няма вече да бъде тленно, а ще стане съразмерно на твоето обновено естество.
Когато твоето тяло стана тленно, тогава и творението се подложи на тление; когато пък твоето тяло стане нетленно, и творението ще се преобрази в нетление. Следователно, щом творението пострада заради теб, ти сам трябва да приемеш страданието заради Бога; и ако то се надява да бъде прославено, колко повече ти имаш основание да се надяваш на прославление. Както бащата облича слугите си в хубави дрехи за чест на синовете, така и Бог е запазил творението – за слава и почит на човека.