Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 8 – стих 21

„с надежда“ – тук не става дума за надежда в строгия смисъл на думата, която е присъща само на разумните същества. По-скоро това е поетическо олицетворение – творението е представено като живо и мислещо, което очаква избавление.

“че”. В руския превод тук се предава съдържанието на надеждата, за която апостолът току-що е говорил. В някои по-нови преводи обаче се вижда опит това място да се свърже с мисълта, че и самото творение има надежда за обновление. Това се прави въз основа на някои древни ръкописи, където вместо „че“ (ὅτι) се чете „понеже“ (διότι).

Но понеже по-рано апостолът все още не е уточнил, към какво именно е насочена надеждата на творението, по-правдоподобен е руският превод: „с надежда, че…“. Само че следващото „сама“ (αὐτή) трябва да се предаде като „тя“, за да не се получава излишно повторение. Така ще звучи по-ясно: „…тварта – с надежда, че и самата тя ще бъде освободена…“ (ὅτι καὶ αὐτὴ ἡ κτίσις – от гръцки език букв. твърдта, в ж. р., в българския синодален превод е използвано мн. число – тварите)

„от робството на тлението“ (τῆς φθορᾶς). Родителният падеж тук е притежателен. Апостолът иска да каже, че робството или служението, което извършват тварите в сегашното си състояние, няма друго определение освен  тление. Всичко, което природата произвежда, неизбежно се разпада и се превръща в тление (срв. ст. 20, където е употребена думата „суета“).

Но означава ли това, че до грехопадението природата е била нетленна? Някои древни тълкуватели са склонни към утвърдителен отговор, но други ясно заявяват, че „всяко видимо творение получи смъртна природа, защото Творецът предвиди падението на Адам и произнасянето на смъртната присъда над него“ (Теодорит). Новите изследователи (например Рихтер) също са почти единодушни, че природата е била създадена тленна, а човек със своите дела прибавил още по-големи разрушения: избивал и измъчвал животни, изсичал гори, превръщал плодородни поля в пустини. Така творението започнало да „служи на суетата и тлението“ – пряк резултат от греха на Адам.

Това състояние ще приключи едва тогава, когато човек напълно се освободи от властта на греха и в него бъде възстановен Божият образ.

„при славното освобождение“ (εἰς τὴν ἐλευθερίαν τῆς δόξης)– това означава, че творението ще получи свобода чрез освобождението от закона на суетата, а славата принадлежи на Божиите чада. Тази слава ще се изрази в освобождаването на човешката телесност от подчинението на тлението (1 Кор. 15:42 и сл.). Сам Господ нарече това състояние „паки-битие“ (Мт. 19:28). Така свободата се отнася до творението, а славата – до Божиите синове.

Св. Теофан Затворник описва това бъдещо състояние с образи: „Няма ли тогава творението да се състои от най-фините елементи – подобно на многоцветната дъга?“ Но апостолът не дава конкретни детайли за това преобразяване.