Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,
Па и тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,
На какво се основава надеждата на християните за бъдещата слава?
Преди всичко, на въздишките на безсловесното творение, в които се изразява копнежът му за по-добро бъдеще. След това – на чувството на самите вярващи, които, макар вече да са приели Духа, все още усещат недостиг, тъй като телесно все още са подвластни на смъртта. И накрая, на самия Божи Дух, Който пребъдва във вярващите и със своето ходатайство за тях потвърждава, че наистина им предстои да получат онази слава, която още не притежават. Ако тя не беше възможна, Светият Дух не би и ходатайствал за нея. Така надеждата за бъдещото прославление почива върху три свидетелства: 1) свидетелството на неразумното творение (ст. 19–22), 2) свидетелството на Божиите чеда (ст. 23–25), 3) свидетелството на Божия Дух (ст. 26–27).
„тварите“ (κτίσις). Самата дума може да означава: 1) акт на сътворението; 2) безсловесното творение; 3) човечеството.
Първото значение не е приложимо тук. Третото, „човечеството“, също е малко вероятно, защото то се разделя на християни и нехристияни. За вярващите апостолът говори отделно в ст. 23, а нехристияните той по правило нарича „свят“ (κόσμος). Ако приемем, че тук се говори за тях, трябва да заключим едно от двете: или че те всички ще се обърнат към Христос преди Второто пришествие и вече няма да са част от „тварта“, която очаква прославление след Божиите чеда (ст. 21), или че няма да се обърнат и затова няма да участват в тази слава. Затова остава най-правдоподобното тълкуване – че апостолът има предвид цялото неразумно или безсловесно творение, както одушевено, така и неодушевено.
За бъдещото преобразяване на творението се говори както в Стария, така и в Новия Завет (Ис. 11; Ис. 65:17; Пс. 101:26–27; Пс. 103:35; Мат. 19:28; Откр. 21:1).
„с надежда“ (ἀποκαραδοκία, т.е. с нетърпение). Гръцкият термин означава букваллно „изпъване на шията напред“ – образ на напрегнато очакване, „взиране в далечината“.
„прославянето на Божиите синове“ – тоест настъпването на онзи момент, когато вярващите реално ще получат онази слава, на която сега имат само право (de jure). Тогава те ще станат на дело (de facto) наследници Божии (ст. 17).
Второ съборно послание на св. ап. Петра – глава 3 – стих 13
Но ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Желаейки да покаже каква слава ще получим, апостолът казва, че дори самото творение ще се преобрази към по-добро — и колко повече ние ще се удостоим с по-съвършено състояние.
Смисълът на казаното е следният: пророците често говорят по подобен начин — при тях реките ръкопляскат, хълмовете скачат, животните и неразумните твари имат лица и гласове. Така постъпва и апостолът, когато казва, че творението има „надежда“, тоест голямо очакване, че и то ще се промени към по-добро и очаква откриването на славата на Божиите синове. Тогава и то ще бъде прославено чрез нетление, когато и ние се облечем в безсмъртие. Затова, когато чуеш да се говори за творението като за живо същество, разбирай това като обичайна фигура на речта — олицетворение.