Тъй е и писано: “първият човек Адам стана жива душа”, а последният Адам – животворен дух.
Тъй е и писано: “първият човек Адам стана жива душа”, а последният Адам – животворен дух.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 5 – стих 18
И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдаване за живот.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 2 – стих 7
И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът потвърждава съществуването на “душевно” и “духовно” тяло с позоваване на Свещеното Писание.
„Тъй е и писано“. Тези думи се отнасят само до първата част на стиха.
„Стана жива душа“ (Бит. 2:7). Тук се говори за сътворението на човека. Човекът „стана“, тоест действително се превърна в човек, в одушевено същество, след като Бог вдъхна в тялото му, създадено от земния прах, диханието на живота. С тези думи апостолът определя границата, която първият човек никога не е могъл да премине. Тази граница е обозначена с израза „жива душа“ (ψυχή ζῶσα).
На пръв поглед това определение сякаш приравнява човека с животните, които у Моисей също са наречени „живи души“ (Бит. 1:20, 24). В действителност обаче, когато се отнася за човека, този израз съдържа несравнимо по-дълбоко значение. Още в книгата Битие първозданният човек стои безмерно по-високо от животните със своя разум, свободна воля и сърце.
Освен това е известно, че първият човек е влизал в непосредствено общение с Бога, а това вече принадлежи към дейността на по-висшето начало в човешкото същество – духа. Ако Моисей не приписва изрично „дух“ на човека, това показва, че с факта, че човекът е станал „жива душа“, целта на първото творение е била постигната. Духът, като ръководен принцип на човешкото същество, е трябвало да влезе в пълно действие на по-късен етап.
Първозданният човек, според апостол Павел, е преминавал само началната степен на човешкото съществуване и развитие.
„Последният Адам“. Така апостолът нарича Христос като Глава на човечеството, след Когото няма да има друга, нова глава.
„животворен Дух“. Това е човешко състояние, противоположно на състоянието „жива душа“. Духът е наречен тук „животворен“ не в смисъл, че дава духовен живот (както у Йоан 4:14), а в смисъл, че оживотворява тялото, което му служи като орган. И душата оживява и движи тялото, но духът прави нещо повече: той го прави истински живо, като му придава нови сили, обновление и младост.
Към кой момент от живота на Христос трябва да се отнесе това изказване? Христос става „дух животворен“ още с Неговото чудесно раждане, през целия Му земен път, до чудесното Му възнесение, когато Неговото тяло става напълно духовно.
В пълния смисъл обаче Христос ще прояви Своята животворяща духовна сила тогава, когато прослави телата на вярващите в Него и ги направи подобни на Своето собствено тяло (срв. Фил. 3:21).