Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 6 – стих 5

Той не казва: „приобщихме се с подобието на Неговата смърт“, а: „сраснахме се“, като с думата „срастване“ посочва плода на Христовата смърт в нас. Тялото Христово, положено в земята, принесе плод на спасение. А понеже ние сме погребани във водата, а Христос – в земята; и ние сме погребани за греха, а Той – по плът, затова не се казва „смъртта“, а „подобието на смъртта“.

Затова ще бъдем и участници във възкресението – ще наследим вечния живот, като явим възкресение, което се състои в добрите дела. „Нашият стар човек“, тоест порочността, „бе разпнат с Него“ – тоест, подобно на Христовото тяло, бе погребан в кръщението. „За да бъде унищожено греховното тяло“ – тоест съвкупността от различни пороци, или нашето тяло, склонно към грях; затова апостолът добавя: „та да не бъдем вече роби на греха“.

Той иска, казва, тялото да бъде мъртво не в смисъл да бъде унищожено, а в смисъл да не съгрешава. „Защото умрелият е освободен от греха“ – това се отнася за целия човек. Както умрелият е освободен от греха, тоест избавен и свободен, така и ти, който си се кръстил и си умрял за греха, стой мъртъв за него.

Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението,

Тук апостолът повтаря мисълта от четвърти стих, за да утвърди читателите в убеждението, че кръщението изобразява не само смъртта, но и възкресението.

„Сраснали сме се“ (σύμφυτοι, от глагола συμφύω – „израствам заедно“, срв. Лука 13:7).

„подобието на смъртта Му“ – това означава кръщението, тоест потапянето, което символизира смъртта на Христос; то е образ на Неговата смърт. Приемайки кръщение чрез потапяне, човек се уподобява на Умиращия Христос, Който е положен в гроба.

„то ще бъдем“ (ἔσομεθα). В гръцкия текст е употребено бъдеще време, но апостолът не разбира възкресението ни като бъдещо събитие, а като вече осъществен факт в момента на нашето кръщение. Тук бъдещето е така нареченото „логическо бъдеще“ или бъдеще на последствието.

„съучастници и на възкресението“ – отново става дума за кръщението, но вече за онзи момент, когато кръщаваният излиза от водата, вдига глава над повърхността. Този акт е образ, символ на нашето възкресение заедно с Христос.