като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
като знаем това, че ветхият наш човек е разпнат с Него, за да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха;
Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 5 – стих 24
Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите.
Проф. А. П. Лопухин
„като знаем това“ – с тези думи апостолът има предвид онова, което самите вярващи знаят за смисъла на обредите в тайнството Кръщение. А какво именно? Че тяхната смърт с Христос при потапянето във водата (кръщаването) означава смърт на „стария човек“ у тях. Но какво трябва да умре? Не самият човек, нито самият грях в него, а именно „старият човек“, състоящ се от ума (νοῦς) и плътта (σάρξ), в които, според Посланието до галатяните (Гал. 5:24), водещото начало е плътта.
Този “стар човек” у нас умира чрез „разпятието“. Изразът е образен и усилен начин да се опише умъртвяването или прекратяването на начина на живот на невъзродения човек, враждуващ с Бога (срв. 1Кор. 2:8; Гал. 3:1; Евр. 6:6; Гал. 5:24).
Каква е целта на тази смърт? Смъртта е разкъсване на връзката между посочените фактори, които заедно образуват живия организъм. При тази смърт един от тях престава да действа. Кой именно? Не умът, а „плътта“ или „греховното тяло“ (σῶμα τῆς ἁμαρτίας). Под този израз апостолът разбира тялото като оръдие на греха – нашите страсти и пороци (срв. Рим. 7:24; Кол. 1:22; 2:11). Защо трябва плътта да бъде лишена от сила? За да не служим вече на греха, който властва чрез плътта. Това отричане от служението на греха е напълно естествено за онзи, който е умрял за него – умрял нравствено, разбира се, а не физически.
А какво тяло или каква „плът“ ще имаме вместо умъртвената греховна? За това апостолът говори на други места в посланията си (например Еф. 4:24 и сл.; Кол. 3:11 и парал.).