Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.
Е, какво? да грешим ли, понеже не сме под закона, а под благодатта? Съвсем не.
Апостолът си представя опонент, който се съмнява, че благодатта сама по себе си, без Закона, може да предпази християните от грях. „Да съгрешим ли“ – ἁμαρτήσωμεν – тук е употребен аорист, който означава еднократно, отделно действие. Затова очевидно става дума за въпроса дали благодатта е достатъчно силна, за да побеждава греха във всеки отделен случай. На пръв поглед може да изглежда, че тя е снизходителна към отделните падения на човека, докато Законът строго наказваше всяко нарушение на Божията воля.
На този въпрос апостолът дава категоричен отрицателен отговор.
Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 2 – стих 17
Ако пък, залягайки да се оправдаем в Христа, и сами се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Съвсем не!
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Апостолът винаги излага възражения, за да ги разгледа и опровергае – както прави и с настоящото, отговаряйки: „В никакъв случай“. След това доказва, че за нас не е трудно да не грешим.