Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
Съборно послание на св. ап. Иакова – глава 1 – стих 2
Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения,
Второ послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 12 – стих 10
Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен.
Проф. А. П. Лопухин
Дори скърбите, които толкова често срещаме в живота, не могат да отслабят силата на нашата вяра и надежда за бъдещата слава. Напротив, те дори допринасят за укрепването и оживяването на тази надежда, която става твърда у онези, които са придобили търпение и опитност.
Обяснение за тези две понятия можем да намерим у апостол Яков (Як. 1:3) и у апостол Петър (1 Петр. 1:7; 2 Петр. 1:6). При Яков и Петър за означаване на „опитност“ се употребява думата δοκίμιον, докато у Павел се среща думата δοκιμή. Затова може да се каже, че Яков говори за скръбта като за средство за изпитание на човека; Петър, също като Павел с думата δοκιμή, разбира резултата от това изпитание: състоянието на християнина, преминал през борбата със скърбите, състояние на сила и мъжество, произлязло победоносно от нея.