Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен.
Затова добре ми е в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христа, понеже, кога съм немощен, тогава съм силен.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
Връщайки се мислено към другите си страдания, апостолът казва, че не се отдръпва от тях. Напротив, той ги приема, защото именно в такива моменти Христос му подава Своята благодатна помощ. А да получи такава благодатна помощ е истинска радост.
Както казва св. Йоан Златоуст: „Където има скръб, там има и утешение; където има утешение, там е и благодатта. Когато бил хвърлен в тъмница, той извършвал чудеса. Когато претърпял корабокрушение и бил изхвърлен на варварски остров, тогава особено се прославил. Когато вързан застанал пред съдилището, победил самия съдия. Така било и в Стария Завет: сред изпитанията праведниците процъфтявали.“
Затова апостолът свидетелства, че силата, дарена му от Христос, се проявява именно в моментите на изпитание. Именно тогава, когато по човешки изглежда слаб, той всъщност е силен чрез Божията благодат.