защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.
защото чрез делата на закона няма да се оправдае пред Него нито една плът; понеже чрез закона се познава грехът.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 7 – стих 7
Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не. Ала аз узнах греха не инак, освен чрез закона, защото и похотта не бих познал, ако законът не казваше: "не похотствувай".
Послание на св. ап. Павла до Галатяни – глава 2 – стих 16
обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът.
Проф. А. П. Лопухин
„дела на закона“. Под този израз апостолът несъмнено разбира не само делата на обредния закон (изпълнение на очистителни ритуали и др.), но и вътрешните, душевни актове, които човек извършва чрез усилията на своята воля. Юдеинът е искал сам, със собствени сили, да изпълни всички многообразни Божии заповеди, съдържащи се в закона на Мойсей. Той е мислел, че може да се оправдае чрез личното си усилие и напрежение.
Апостолът обаче гледа на този стремеж като на нещо неизпълнимо: „нито една плът“, т. е. нито един човек, като слабо и немощно същество (поради наследството на греха), не може да изпълни закона в цялата му пълнота („не ще се оправдае пред Бога“). Ако законът дава нещо на юдеите, то е съзнанието за печалния факт на тяхната греховност и пълната невъзможност сами със собствени сили да се измъкнат от бездната на греха („чрез закона се познава грехът“). По-подробно апостолът говори за това в 7-ма глава (стихове 7–11).