И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
И тъй, неизвиняем си, о човече, какъвто и да си ти, който съдиш; защото, с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.
Втора книга Царства – глава 12 – стих 5
Давид се много разгневи против тоя човек и каза на Натана: жив ми Господ! смърт заслужава оня човек, който е извършил това;
От Матея свето Евангелие – глава 7 – стих 1
Не съдете, за да не бъдете съдени;
От Лука свето Евангелие – глава 6 – стих 37
Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъдени; прощавайте, и простени ще бъдете;
Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 4 – стих 5
Прочее, за нищо не съдете преди време, докле не дойде Господ, Който и ще изнесе на виделина тайните на мрака и ще извади наяве намеренията на сърцето; и тогава похвалата ще бъде всекиму от Бога.
Проф. А. П. Лопухин
Има хора, които добре знаят как трябва да се живее, за да се угоди на Бога. Те обичат да изобличават другите, когато те отстъпват от Божия закон, но самите те спокойно го нарушават. Апостолът строго изобличава такива хора, като им посочва, че само познаването на Божия закон не е достатъчно – необходимо е и да се изпълнява този закон. На Божия съд, който е безпристрастен, ще бъде съден всеки грешник – било то юдеин или езичник, именно за нарушаването на Божия закон, защото той е известен на юдеина чрез откровението на Стария Завет, а на езичника – чрез свидетелството на неговата съвест.
„Какъвто и да си ти, о човече, който съдиш“. Някои древни тълкуватели са виждали в този „човек“ представител на властта, но с това мнение е трудно да се съгласим, имайки предвид цялата следваща реч на апостола, където изобщо няма споменаване на началници. Повечето съвременни тълкуватели смятат, че тук апостолът се обръща към юдеите, но и с това тълкуване не може да се съгласим, защото тук думите са насочени към всеки човек – следователно и към езичника, и към юдеина – и още повече, че едва в 17-ти стих се прави пряко обръщение към юдеина. По-правилно е да се приеме, че апостолът има предвид и езичниците, които все още не са изгубили способността да различават кое е грешно и кое не, и юдеите – заедно.
„вършиш същото“. Разбира се, това не означава точно повторение на греховете, но във всеки случай определя характера на действията на човека, който осъжда: по същество те са от същия вид, към който принадлежат и греховете, споменати в 29–31 стих от първата глава.