От Лука свето Евангелие – глава 6 – стих 37

Не съдете несправедливо и няма да бъдете съдени за несправедливост, защото с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени.

Прощавайте – и ще ви бъде простено (Лука 6:37); тоест, когато някой съди справедливо, нека прощава с милосърдие, за да получи и сам той по милосърдие прошка, когато бъде съден.

Или думите „не осъждайте“ Той каза за онези съдии, които търсят отмъщение за себе си – тоест, не си отмъщавайте. А може да означават и следното: не съдете по догадки и предположения само с цел да осъдите, а по-скоро – изобличавайте и наставлявайте.

Тълкувание върху Диатесарона на Татиан

По-правилно е да се проявява милост към немощните, тъй като те са се сринали под натиска на страстите и дълбоко са се оплели в мрежите на греха; за тях трябва да се молим, да ги утешаваме, да ги насърчаваме към трезвост и да се пазим самите ние да не изпаднем в същите обвинения. Защото, както казва ученикът Христов, „който съди брата си, злослови закона и съди закона“, а „един е Законодател и Съдия“ (Як. 4:11–12). Над всяка грешна душа трябва да стои нейният Съдия, а ти не си такъв – защо тогава съдиш ближния си?

Грешникът ще даде отговор пред Съдията, а ако ти се осмеляваш да го съдиш без да имаш тази власт, по-скоро сам ще бъдеш осъден, защото законът не ти позволява да съдиш другите. Онзи, който се ръководи от здравия разум, не гледа греховете на другите, не търси какво лошо има у ближния му, а се вглежда в собствените си пороци. Така е постъпвал и блаженият псалмопевец, който се е обръщал към Бога и е говорил за своите грехове: „Ако Ти, Господи, внимаваш на беззаконията, кой ще устои?“ (Пс. 129:3), и отново, разсъждавайки за немощта на човешката природа, мъдро е просил милост, казвайки: „Спомни си, че ние сме пръст“ (Пс. 102:14).

 Коментар върху Евангелието от Лука

Дарът на милосърдието е двоен: когато се отказваме от отмъщение и когато проявяваме човеколюбие. Тези две прояви Господ обобщава с думите: „Прощавайте — и ще ви бъде простено; давайте — и ще ви се даде“ (Лука 6:37–38). Това дело има особена стойност за очистването на сърцето, така че, доколкото това е възможно в земния живот, да се окажем способни да съзерцаваме неизменната Божия същност в чисто мислене. Нещо стои пред нас и замъглява духовния поглед, което трябва да бъде разсеяно, за да се издигне взорът ни към светлината. Затова Сам Господ казва: „Давайте по-добре милостиня от онова, което имате, и всичко у вас ще бъде чисто“ (Лука 11:41). Така шестата степен по пътя на духовното израстване е очистването на сърцето.

Послания

(Срв. тълкуванието към Мат. 7:1).

“Не съдете.. не осъждайте”. Не осъждайте е по-силен израз от не съдете. Да осъдиш означава не да се ограничиш с дребни забележки, обидни за друг, изречени, може би на себе си, не на глас, а да произнесеш пред другите отсъда, унищожаваща ближния, като нещо окончателно, като вид присъда.

Господ отсича от душите ни най-тежката болест, имам предвид корена на високомерието. Защото който не гледа себе си, а гледа само ближния си и иска да го очерни, явно е забравил себе си, завладян от високомерие. Той винаги мисли за себе си, че не греши, и затова осъжда другите, когато те грешат. Затова, ако не искаш да бъдеш осъден, не осъждай другите (блаж. Теофилакт).