Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни – глава 8 – стих 6

“Ние обаче имаме” – на тези богове и господевци, които съществуват само във въображението, но въпреки това притежават известна „реалност“, апостолът противопоставя Един Бог и Един Господ.

“Отец” – по отношение както на Христос, така и на вярващите.
“от Когото е всичко”, т.е. всичко произхожда единствено от Бога.
“И ние сме у Него” (εἰς αὐτόν), т.е. в Него се намира целта на нашето съществуване. Тук апостолът не цели да изтъкне Божието величие и съвършенство, а да покаже, че нищо не може да оскверни вярващите – дори и месото, принасяно в жертва на идолите (ср. гл. 10). В действителност, как би могло нещо, произлязло от Бога, да попречи на човека да изпълни своето предназначение – служението си на Бога?

“и Един Господ”. Както Бог се противопоставя на езическите върховни божества, така и Христос се противопоставя на божествата от втори разред, които в езическите представи служат като посредници между висшите божества и света.

“чрез Когото е всичко”. За Бога се казва, че всичко е “от Него” (ἐξ αὐτοῦ), а за Христос – че е “чрез Него” (δι’ οὗ). И в двата случая обаче става дума за сътворението на света, при което Бог е Първопричината, а Синът Божи – оръдието, изпълнителят (ср. Иоан. 1:3; Кол. 1:15–17).

“И ние сме чрез Него”. Тук думата “ние” умишлено се противопоставя на “всичко”. Апостолът насочва вниманието към духовното творение, т.е. към изкуплението (ср. Кол. 1:18–22). Така, според неговото разбиране, във физическо отношение ние сме „от“ Бога и „чрез“ Христа, а в духовно – „чрез“ Христа и „за“ Бога.

Това място е важно, защото показва, че апостолът още в по-ранен период е имал същото богословско виждане, което по-късно развива по-пълно в посланията до колосяните, ефесяните и филипяните.