Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 11 – стих 13

Да прославиш службата си не е гордост, ако го правиш заради славата на Бога, а не за своята. Така и Павел – той се радва не на себе си, а на това, че чрез неговата немощ Божията сила се явява между езичниците. (Слово 43)

Павел се радва, че е поставен за апостол на езичниците, защото вижда, че в тях се изпълнява обещанието на Бога към Авраам: че чрез него ще се благословят всички народи. Той не се гордее със службата си, а я прославя, защото служи на славата Божия сред народите. (Писмо 149, До Павлин)

Виж каква мъдрост има в думите на апостола. Като че ли казва: На вас, езичниците, говоря, не за да унижа евреите, а за да ви утвърдя във вярата и да ги предизвикам към ревност. И казва, че прославя службата си не поради гордост, а за да изтъкне колко велика е благодатта, която му е дадена — да бъде апостол на езичниците.

Разпространявайки Евангелието сред езичниците, апостол Павел по този начин косвено съдейства и за обръщането на своите сънародници към Христос.

„прославям“ — тоест хваля се или гордея се със своето служение, защото то има велика полза както за езичниците, така и, макар и косвено, за евреите.