Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!
Ако пък падането им е богатство за света, и лишението им е богатство за езичниците, то колко повече ще бъде обръщането на всички тях!
Апостолът възвеличава Божия промисъл: ако дори падението на евреите стана причина езичниците да се обогатят духовно, колко по-голямо ще бъде благословението, когато и самите евреи повярват! Това е израз не само на Божията справедливост, но и на надежда за всички.
„Ако… падането им“ — тоест, ако падението на целия израилски народ или неговото лишаване от месианското спасение е станало причина за обогатяването на света, т.е. дало е възможност на езическите народи да влязат в Христовото царство, — и ако „лишението им“ (ἥττημα), по-точно тяхното нещастно състояние в нравствен смисъл, е донесло духовно богатство на езичниците,
то колко по-голямо и славно ще бъде въздействието, когато настъпи тяхното пълно обръщане към Бога!
Думата „пълнота“, която предава гръцкия израз πλήρωμα, сама по себе си е буквален превод, но тук, според контекста, тя е противоположна на ἥττημα („лишение“) и означава състояние на духовна пълнота и завършеност.
Следователно πλήρωμα в този стих изразява осъществяването на предназначението на Израил — пълното му обръщане към Христос и усвояването на спасението в цялата му пълнота.
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
Чудна е премъдростта Божия – Той прави така, че дори съпротивата на някои да стане средство за спасение на други. Но това не значи, че окончателното спасение ще бъде без тях. Напротив, пълнотата означава включването на всички, които ще се обърнат. (Писмо 199, До Исихий)