От Матея свето Евангелие – глава 7 – стих 21

Тук, струва ми се, Спасителят има предвид главно юдеите, които поставяли всичко в догматите, а за живота никак не се грижели. Заради това и апостол Павел ги изобличава, като казва: „Ето, ти се казваш иудеин, а на закона се облягаш, и с Бога се хвалиш, и знаеш волята Му.“ Но от това за тебе няма никаква полза, щом това не се вижда от живота и делата ти. Все пак Христос не се спрял на указаните думи, но казал още много повече: „Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи, не в Твое ли име пророчествувахме?“ Т.е. не само този се лишава от Царството Небесно този, който има вяра, а за живота нехае; но еднакво ще бъде отстранен от свещените врата и този, който чрез вярата извършил даже много знамения, но нищо добро не направил.

Смисълът на този откъс е много добре обяснен от свети Климент Римски във Второто му послание до коринтяните: „Затова нека не Го наричаме само Господ, защото това няма да ни спаси. Защото Той казва: “Не всеки, който Ми казва: “Господи! Господи!” ще се спаси, но онзи, който върши правда (οὐ πᾶς ὁ λέγων μοι Κύριε Κύριε, σωθήσεται ἀλλ´ ὁ ποιῶν τὴν δικαιοσύνην). И така, братя, нека Го изповядваме с дела на любов помежду си, като не прелюбодействаме, не клеветим другите, не завиждаме, а сме въздържани, милостиви, добри“.

Тук, както се вижда, думите, взети от Матей, са донякъде променени. Изразът „не всеки“ не означава “никой”, както понякога се обяснява. Тоест той означава, че ще има много хора, които, призовавайки името на Господа, ще бъдат спасени. Но не всички, които правят точно това, ще бъдат спасени. Тук обикновено се посочва лицемерното призоваване на Господното име и показното благочестие.

Според Цан се имат предвид хора, които не са могли да дадат друго доказателство за своята праведност освен това, че призовават името на Господа. Ако не се говори за враговете на Спасителя и за това дали те ще бъдат спасени, или не, последното се подразбира от само себе си. Трябва да се отбележи, че от този стих до края на беседата Спасителят се явява „неусетно“ като бъдещ Съдия на хората. Тук обаче Той не говори за Своята воля, а за волята на Своя небесен Отец. Алфорд смята това за важен и безценен признак, поучителен в самото начало на Неговото служение. В равинските писания се откриват много паралели за този откъс.