Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 2 – стих 13

Тук апостолът отново подчертава, че съгрешилите юдеи непременно ще бъдат осъдени. Моисей някога казал на евреите, че Законът, който им е даден, е най-голямото съкровище, и че притежанието му поставя израилтяните в особено, изключително положение сред всички народи на земята (Втор. 4 гл.). Разбира се, това било казано с предположението, че те ще изпълняват Закона. Но с течение на времето юдеите започнали да мислят, че самият Закон Моисеев е за тях спасителен „паладиум“, магическо средство за избягване на всякакви обществени бедствия; че само заради това, че го знаят, вече стават пълноправни членове на царството на Месията и не подлежат на съд. Апостолът опровергава именно това тяхно самонадеяно мислене. Самото знание на Закона не е достатъчно за спасение – нужно е неговото изпълнение.

„слушатели на закона“ – имат се предвид съботните събрания на юдеите в синагогите, когато се четели откъси от Стария Завет (ср. Деян. 15:21; 2Кор. 3:14).

„пред Бога“ (παρὰ Θεοῦ) – тоест според Божия съд (ср. 1Кор. 3:19; 2Сол. 1:6).

„изпълнителите на закона“ – сам апостолът по-нататък ще каже, че истински изпълнители на Закона в пълния смисъл не може да има (Рим. 3:20). Следователно, тук той има предвид хората, които според силите си се стараят да изпълняват Божия закон.

„ще бъдат оправдани“ – оправданието тук не означава признание за пълна праведност на човека, нито свидетелство, че някой е способен да изпълни напълно целия Закон (Моисеев или евангелски). То означава, че Бог ще въздаде на онези, които искрено се стремят да изпълняват Закона и го изпълняват според възможностите си.

Важно е да се отбележи, че тук думата „оправдание“ няма същия смисъл, какъвто има в 1-ва и 3-та глава на Посланието. Там тя означава приобщаването на грешника към Божията праведност – неговото очистване и снабдяване с благодатни сили за нов живот в Христа. А тук става дума за оправдание като присъда, която ще бъде изречена на Страшния съд над онзи човек, който е живял според Божия закон.