Възможно ли е човек да живее като небесните птици? Невъзможността за това е накарала древните коментатори да обяснят стиха в алегоричен смисъл. „И тъй, какво е това? – пита Йоан Златоуст. – Нима не е необходимо и да се сее? Но Спасителят не е казал, че човек не трябва да сее и да върши полезна работа, а че не трябва да бъде малодушен и да се отдава излишно на грижи“. По-късни писатели (сред които и Ренан) дори си позволяват да...
Възможно ли е човек да живее като небесните птици? Невъзможността за това е накарала древните коментатори да обяснят стиха в алегоричен смисъл. „И тъй, какво е това? – пита Йоан Златоуст. – Нима не е необходимо и да се сее? Но Спасителят не е казал, че човек не трябва да сее и да върши полезна работа, а че не трябва да бъде малодушен и да се отдава излишно на грижи“. По-късни писатели (сред които и Ренан) дори си позволяват да се шегуват с това твърдение, като казват, че е възможно Христос да проповядва по този начин само в страна, където насъщният хляб може да се набави без особени грижи, но че думите Му са напълно неприложими за хората, живеещи в по-суров климат, където грижата за дрехите и храната е необходима, а понякога и съпроводена с големи трудности.
В масовата употреба изразът „да живеем като небесните птици“ означава лекомислен, бездомен и безгрижен живот, което със сигурност е осъдително.
Истинският смисъл на тези изрази е, че Спасителят само сравнява човешкия живот с този на небесните птици, а съвсем не учи, че хората трябва да живеят като тях. Мисълта сама по себе си е правилна и ярко изразена. Наистина, ако Бог се грижи за птиците, защо хората да се поставят извън Неговата грижа? Ако те са сигурни, че Божият промисъл се грижи за тях не по-малко, отколкото за птиците, то тази сигурност определя всичките им действия, свързани с храната и облеклото. Необходимо е да се грижим за тях, но в същото време е необходимо да помним, че храната и облеклото за хората са същевременно обект на Божията грижа. Това трябва да отклонява бедния човек от отчаянието и в същото време да възпира богатия. Има много междинни етапи между пълното пренебрежение и прекомерната, да кажем дори болезнена грижа, и във всички тях трябва да действа еднакво един и същ принцип – надеждата в Бога.
Небесните птици са избрани за пример, за да стане по-ясно на кого трябва да подражава човекът. Думата „небесни“ не е излишна и показва свободата и лекотата на живота на птиците. Не се имат предвид хищни птици, защото избраните за характеризиране изрази са за птици, които се хранят със зърно. Те са най-кротките и чисти птици. Изразът „небесни птици“ се среща и в превода на Седемдесетте – те предават с тях еврейския израз „йоф ха-шамаим“.
Проф. А. П. Лопухин
Възможно ли е човек да живее като небесните птици? Невъзможността за това е накарала древните коментатори да обяснят стиха в алегоричен смисъл. „И тъй, какво е това? – пита Йоан Златоуст. – Нима не е необходимо и да се сее? Но Спасителят не е казал, че човек не трябва да сее и да върши полезна работа, а че не трябва да бъде малодушен и да се отдава излишно на грижи“. По-късни писатели (сред които и Ренан) дори си позволяват да се шегуват с това твърдение, като казват, че е възможно Христос да проповядва по този начин само в страна, където насъщният хляб може да се набави без особени грижи, но че думите Му са напълно неприложими за хората, живеещи в по-суров климат, където грижата за дрехите и храната е необходима, а понякога и съпроводена с големи трудности.
В масовата употреба изразът „да живеем като небесните птици“ означава лекомислен, бездомен и безгрижен живот, което със сигурност е осъдително.
Истинският смисъл на тези изрази е, че Спасителят само сравнява човешкия живот с този на небесните птици, а съвсем не учи, че хората трябва да живеят като тях. Мисълта сама по себе си е правилна и ярко изразена. Наистина, ако Бог се грижи за птиците, защо хората да се поставят извън Неговата грижа? Ако те са сигурни, че Божият промисъл се грижи за тях не по-малко, отколкото за птиците, то тази сигурност определя всичките им действия, свързани с храната и облеклото. Необходимо е да се грижим за тях, но в същото време е необходимо да помним, че храната и облеклото за хората са същевременно обект на Божията грижа. Това трябва да отклонява бедния човек от отчаянието и в същото време да възпира богатия. Има много междинни етапи между пълното пренебрежение и прекомерната, да кажем дори болезнена грижа, и във всички тях трябва да действа еднакво един и същ принцип – надеждата в Бога.
Небесните птици са избрани за пример, за да стане по-ясно на кого трябва да подражава човекът. Думата „небесни“ не е излишна и показва свободата и лекотата на живота на птиците. Не се имат предвид хищни птици, защото избраните за характеризиране изрази са за птици, които се хранят със зърно. Те са най-кротките и чисти птици. Изразът „небесни птици“ се среща и в превода на Седемдесетте – те предават с тях еврейския израз „йоф ха-шамаим“.