Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
Псалтир – глава 54 – стих 23
Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
От Лука свето Евангелие – глава 12 – стих 22
И рече на учениците Си: затова ви казвам: не се грижете за душата си, какво да ядете, ни за тялото, какво да облечете:
Първо съборно послание на св. ап. Петра – глава 5 – стих 7
Всичките си грижи Нему възложете, защото Той се грижи за вас.
Проф. А. П. Лопухин
Връзката с предходния стих е изразена с διὰ τοῦτο – следователно, „затова“, по тази причина. Спасителят казва тук сякаш следното: „Тъй като не можете да трупате съкровища едновременно на земята и на небето, защото това би означавало да служите на двама господари, оставете, следователно, мислите за земните съкровища и дори за най-необходимите за живота ви неща.“
Според блаж. Теофилакт Спасителят „не ни забранява тук да ядем, а ни забранява да казваме: Какво да ядем? Това е, което богатите казват от вечерта: какво ще ядем утре? Виждате, че Спасителят тук забранява разточителството и лукса“.
Блаж. Йероним отбелязва, че думата „пие“ е добавена само в някои от кодексите. Думите „и какво да пиете са пропуснати в Тишендорф, Уесткот, Хорт, във Вулгата и в много други. Смисълът почти не се променя.
Думите „за душата“ (τῇ ψυχῇ) се противопоставят на следващите „за тялото“, но те не трябва да се възприемат само със значение на душа, а, както Августин правилно отбелязва по този въпрос, със значение на живот. Свети Йоан Златоуст пише, че „за душата“ не е казано понеже тя се е нуждаела от храна, а защото просто Спасителят порицава тук един лош обичай.
По-нататък думата не може да бъде преведена с „живот“: не струва ли животът повече от храната, и тялото от облеклото. Тук изглежда ψυχή има някакво друго значение, jрябва да мислим, че тук се има предвид нещо близко до soma – жив организъм, и че οὐχὶ е употребено в някакъв простонароден смисъл, подобно на начина, по който ние се изразяваме: душата ни не приема и т.н.