След като Бог дарувал веднъж душата, тя пребъдва винаги еднаква, а тялото расте всекидневно. Като желаел именно това да покаже, т.е. безсмъртието на душата и тленността на тялото, Спасителят по-нататък прибавил: „Кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?“. Като замълчал за душата, понеже тя не расте, Той споменал само за тялото, като показва с това, че и тялото расте не чрез храната, но по Божий промисъл.
Гръцката дума ἡλικία означава едновременно ръст и възраст. Много коментатори предпочитат да я превеждат с думата “възраст”, т.е. продължаване на живота. Същият израз е използван в подобен смисъл в Пс. 38:6: „Ето, Ти ми даде дни колкото педя“, т.е. много кратки дни. Но срещу това тълкуване се възразява, че ако Спасителят е имал предвид продължаването на живота, за Него би било много удобно да използва вместо “лакът” (πῆχυς) някоя друга дума, обозначаваща време, като момент, час, ден, година. Освен това,...
Гръцката дума ἡλικία означава едновременно ръст и възраст. Много коментатори предпочитат да я превеждат с думата “възраст”, т.е. продължаване на живота. Същият израз е използван в подобен смисъл в Пс. 38:6: „Ето, Ти ми даде дни колкото педя“, т.е. много кратки дни. Но срещу това тълкуване се възразява, че ако Спасителят е имал предвид продължаването на живота, за Него би било много удобно да използва вместо “лакът” (πῆχυς) някоя друга дума, обозначаваща време, като момент, час, ден, година. Освен това, ако Той беше говорил за продължаване на живота, мисълта Му не само нямаше да е съвсем ясна, но и щеше да е погрешна, защото чрез грижи можем, поне в по-голямата си част, да прибавим към живота си не само дни, но и цели години. Ако приемем това тълкуване, тогава „цялата медицинска професия ще ни се стори грешка и абсурд“.
Следователно под думата ἡλικία трябва да разбираме не възраст, а ръст. Но при това тълкуване срещаме не по-малка трудност. Лакътят е мярка за дължина, а може да бъде и мярка за ръст; той е около 46 см. Едва ли Спасителят е искал да каже: “Кой от вас, като внимава, може да прибави към ръста си дори един лакът и така да стане исполин? Тук се добавя още едно обстоятелство. На паралелното място в Евангелието от Лука (Лука 12:25-26) е казано: „Па и кой от вас, грижейки се, може да придаде на ръста си един лакът? И тъй, ако и най-малкото не можете направи, защо се грижите за другото?“ Тук добавянето на един лакът към ръста си се смята за най-малкото нещо.
За да се реши кое от двете дадени тълкувания е правилно, може да се почерпи малко от филологическия разбор на двете думи (възраст – ἡλικία, и лакът – πῆχυς). Първоначалното значение на първата е несъмнено продължаване на живота, възраст, а едва в по-късния новозаветен смисъл тя получава и значението на ръст. В Новия завет тя се използва и в двата смисъла (Евр. 11:11; Лука 2:52, 19:3; Йоан 9:21, 23; Еф. 4:13). По този начин изразът се оказва труден. За да го изтълкуваме правилно, трябва преди всичко да отбележим, че стих 27 несъмнено има най-тясна връзка с предходния, а не със следващия стих. Тази връзка в конкретния случай е изразена чрез частицата δέ. Според Дж. Морисън екзегетите са обърнали малко внимание на тази частица. Връзката на речта е следната. Вашият небесен Отец храни небесните птици. Вие сте много по-добри от тях (μᾶλλον не е необходимо да се превежда с думата “повече”), следователно можете да се надявате, че вашият небесен Отец ще ви храни и вас, и то без особени грижи или старания от ваша страна. Но ако се откажете от надеждата в Небесния Отец и полагате много грижи за храната, това е абсолютно безполезно, защото не можете да добавите дори един лакът към ръста на човека „чрез вашата храна“. Правилността на това тълкуване може да се потвърди от факта, че в стих 26 се говори за телесно хранене, което, разбира се, на първо място насърчава растежа. Растежът се осъществява по естествен начин. Никакво количество засилено хранене не може да добави дори един лакът към ръста на едно бебе. Следователно не е необходимо да се предполага, че Спасителят тук говори за великани или исполини. Прибавянето на един лакът към ръста е незначителна величина в човешкия ръст. Това обяснение премахва всяко противоречие с Лука.
Св. Йоан Златоуст (ок. 349 – 407)
След като Бог дарувал веднъж душата, тя пребъдва винаги еднаква, а тялото расте всекидневно. Като желаел именно това да покаже, т.е. безсмъртието на душата и тленността на тялото, Спасителят по-нататък прибавил: „Кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?“. Като замълчал за душата, понеже тя не расте, Той споменал само за тялото, като показва с това, че и тялото расте не чрез храната, но по Божий промисъл.