Това трябва да се разбере не само за пари, но и за всичките ни притежания. Богът на лакомия е неговият корем; на любовника е неговата похот; и така всеки човек служи на това, на което е в робство, и сърцето му е там, където е съкровището му.
Животът на човешкото сърце е съсредоточен върху и около това, което човек обича. Човек не само обича определени съкровища, но и живее или се опитва да живее около и с тях. В зависимост от това какви съкровища обича човек – земни или небесни, животът му е или земен, или небесен. Ако любовта към земните съкровища преобладава в сърцето на човека, небесните съкровища остават на заден план и обратно. В думите на Спасителя се съдържа дълбоко изобличение и обяснение на тайните,...
Животът на човешкото сърце е съсредоточен върху и около това, което човек обича. Човек не само обича определени съкровища, но и живее или се опитва да живее около и с тях. В зависимост от това какви съкровища обича човек – земни или небесни, животът му е или земен, или небесен. Ако любовта към земните съкровища преобладава в сърцето на човека, небесните съкровища остават на заден план и обратно. В думите на Спасителя се съдържа дълбоко изобличение и обяснение на тайните, сърдечни човешки мисли. Колко често ни се струва, че сме загрижени само за небесните съкровища, но сърцата ни са привързани само към земните съкровища, а самият ни стремеж към небето е само привидност и претекст, за да скрием любовта си към земните съкровища.
Вместо „вашето“ Тишендорф, Уесткот и Хорт и др. слагат „твоето съкровище“, „твоето сърце“. Така е въз основа на най-авторитетните кодекси. Възможно е в recepta и в много курсиви „твоето“ да е заменено с „ваше“, за да се хармонизира с Лука 12:34, където „вашето“ е безспорно. Целта на употребата на “твоя” вместо “ваше” може да е била да се обозначи индивидуалността на сърдечните наклонности и стремежи на човека с цялото им безкрайно разнообразие. Един обича едно, друг – друго, трети – трето. Известният израз „там ми лежи сърцето“ е почти идентичен с евангелския стих. Той може да се перифразира така: „там, където намериш това, което смяташ за свое съкровище, там ще се насочат мислите на сърцето ти и любовта ти“.
Блаж. Йероним Стридонски (ок. 345 – 420)
Това трябва да се разбере не само за пари, но и за всичките ни притежания. Богът на лакомия е неговият корем; на любовника е неговата похот; и така всеки човек служи на това, на което е в робство, и сърцето му е там, където е съкровището му.