От Матея свето Евангелие – глава 6 – стих 20

Нека не мислим, че в този текст думата „небе“ означава вселената на небесните тела, защото думата „земя“ е за всякакъв вид тяло. Трябва да пренебрегнем целия свят, когато събираме съкровище на небето. Тук се говори за това небе, за което е казано: „Небето на небето е на Господа“ (Небето е небе на Господа, Пс. 113:24) . Освен това, тъй като трябва да положим съкровището и сърцето си върху това, което ще остане завинаги, а не върху нещо, което ще премине, споменаваното тук небе означава духовния небесен свод, защото „небе и земя ще преминат“ (Мат. 24:35).

Съпоставяне с предходното. Очевидно става дума за духовни съкровища, които не подлежат на същото унищожение като земните. Но от какво точно трябва да се състоят тези духовни съкровища, не е определено (срв. 1 Петр. 1:4-9; 2 Кор. 4:17).

Единственото нещо, което се нуждае от обяснение тук, е „не унищожава“ (ἀφανίζει е същата дума, използвана в стих 16 за лица. В българския синодален превод глаголът е преведен с „не яде“). Ἀφανίζω (от φαίνω) тук означава „да се отстрани от погледа“, следователно да се унищожи, погуби, изтреби. Иначе конструкцията и изразът са същите като в стих 19.