Под „кротки“ разбираме тихи, смирени, незлобливи, скромни, смирени. На такива хора се противопоставят суровите (χαλεποί), раздразнителните (πικροί), дивите (ἄγριοι). Според блажени Августин “кротките са тези, които отстъпват пред безсрамните дела (improbitatibus) и не се съпротивляват на злото, а побеждават злото с добро (Рим.12:21)”. Гръцкото πραΰς или πρᾷος означава тих, спокоен, кротък, мек, милостив. Всички са наблюдавали кротки хора, затова смисълът на думата „кротки“ (πραεῖς) не представлява голяма трудност. Но обяснението на по-нататъшния израз „те ще наследят земята“ е много трудно,...
Под „кротки“ разбираме тихи, смирени, незлобливи, скромни, смирени. На такива хора се противопоставят суровите (χαλεποί), раздразнителните (πικροί), дивите (ἄγριοι). Според блажени Августин “кротките са тези, които отстъпват пред безсрамните дела (improbitatibus) и не се съпротивляват на злото, а побеждават злото с добро (Рим.12:21)”. Гръцкото πραΰς или πρᾷος означава тих, спокоен, кротък, мек, милостив. Всички са наблюдавали кротки хора, затова смисълът на думата „кротки“ (πραεῖς) не представлява голяма трудност.
Но обяснението на по-нататъшния израз „те ще наследят земята“ е много трудно, защото възникват следните въпроси: каква земя? Защо кротките ще наследят земята? Такива въпроси и поставял и свети Йоан Златоуст: „Коя земя? Кажи ми. Някои казват, че тя е духовна. Но това не е вярно, защото никъде в Писанието не се говори за духовна земя. Какво тогава означава това? Христос е предвидил някаква осезаема, сетивна награда, както и Павел”. Какво точна сетивна награда или земя се има предвид, Йоан Златоуст не обяснява. Известна светлина върху тези Христови думи хвърля обстоятелството, че думите Му са почти буквално сходни с тези от Пс. 36:11: „кротките ще наследят земята“ (οἰ δὲ πραεῖς κληρονομήσουσιν γῆν – според превода на Седемдесетте). В еврейския псалм и в превода на Седемдесетте думата „земя“ не е членувана (изобщо земя, неизвестно коя). В Евангелието тя е с определителен член. Заслужава да се отбележи, че изразът „те ще наследят земя“ се повтаря няколко пъти в псалма (Пс. 36:9, Пс. 36:11, Пс. 36:22, Пс. 36:29 и Пс. 36:34), и думата “земя” е употребена в същия неопределен смисъл, както и при евангелиста. В псалма уповаващите се на Господа, кротките, праведните, непорочните и т.н. са противопоставени на злодеите, лукавите хора, вършещите зло, нечестивите, беззаконниците. Говори се за изтребването (на земята) на нечестивите, които „като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват …ще бъдат изтребени“ заедно с потомството си. „Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво; но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам“. Следователно основната мисъл на псалма е, че нечестивите ще бъдат заменени от праведните и в този смисъл ще наследят земята. Можем да мислим, че Спасителят е говорил в същия смисъл. Той не е казвал, че кротките ще наследят светата земя, Палестина, а земята като цяло, ще станат господари на земята, на вселената. Така че, οἱ πτωχοὶ τῷ πνεύματι и πραεῖς не са синонимни понятия.
Несъмнено се има предвид земята на живите, за която е писано: “вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите” (Пс. 26:13). Тази земя, както казват някои, докато пребивава в сегашното си състояние, е земя на мъртвите, защото подлежи на суета. Но когато от поробващото тление тя премине към свободата на славата на синовете Божии (Рим. 8:21), тогава ще стане земя на живите, така че безсмъртните да наследят безсмъртие. Чел съм и друго обяснение, а именно сякаш небето, където...
Несъмнено се има предвид земята на живите, за която е писано: “вярвам, че ще видя Господнята благост в земята на живите” (Пс. 26:13). Тази земя, както казват някои, докато пребивава в сегашното си състояние, е земя на мъртвите, защото подлежи на суета. Но когато от поробващото тление тя премине към свободата на славата на синовете Божии (Рим. 8:21), тогава ще стане земя на живите, така че безсмъртните да наследят безсмъртие. Чел съм и друго обяснение, а именно сякаш небето, където ще обитават светиите, се нарича земя на живите, и тази земя, която за нашето низше обитаване представлява небе, а за тях – висшето небе се явява земя. Други казват, че нашето тяло пребивава на земята и докато то подлежи на смърт, то тази земя е земя на мъртвите, а когато получи друга форма и стане подобно на тялото на Христовата слава, то ще бъде земя на живите. И нея, вечната, ще наследят вечните, духовната и святата – духовните и светите.
Смятам, че това е земята, за която се говори в псалмите: “Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите” (Пс. 141:5). Защото тя обозначава определена твърдост и неизменност на вечното наследство, където душата чрез добро разположение все едно че намира покой на своето място, както тялото на земята, и където душата се храни от своята храна, както тялото от земята. Това е покоят и животът на светиите. Кротки са тези, които отстъпват пред нечестивите и не се...
Смятам, че това е земята, за която се говори в псалмите: “Ти си мое прибежище и мой дял в земята на живите” (Пс. 141:5). Защото тя обозначава определена твърдост и неизменност на вечното наследство, където душата чрез добро разположение все едно че намира покой на своето място, както тялото на земята, и където душата се храни от своята храна, както тялото от земята. Това е покоят и животът на светиите. Кротки са тези, които отстъпват пред нечестивите и не се противят на злото, но побеждават злото с добро. Затова далече от кротостта са тези, които спорят и се сражават за земните и преходни неща. Блажени са кротките, защото те ще наследят земя, от която не могат да бъдат изгонени.
Кажи ми, каква земя ще наследят те? Някои говорят, че умопостижимата. Но това не е вярно. Защото никъде в Писанието не намираме споменаване за упостижимата земя. Тогава какво означават тези думи? Тук Христос говори за чувствената награда, както и Павел. Защото, казвайки: Почитай баща си и майка си, той добавя, за да живееш дълго на земята (Еф. 6:2 – 3). Така и Господ казал на разбойника: „Днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43). Всъщност, Господ поощрява слушателите не...
Кажи ми, каква земя ще наследят те? Някои говорят, че умопостижимата. Но това не е вярно. Защото никъде в Писанието не намираме споменаване за упостижимата земя. Тогава какво означават тези думи? Тук Христос говори за чувствената награда, както и Павел. Защото, казвайки: Почитай баща си и майка си, той добавя, за да живееш дълго на земята (Еф. 6:2 – 3). Така и Господ казал на разбойника: „Днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43). Всъщност, Господ поощрява слушателите не само с бъдещи блага, но и с настоящи, заради тези, които са по-груби и преди бъдещите блага търсят настоящите.
Кроткият не разпалва злото и не се раздразва от злото, и причината за греха няма сила над него, както и той никога не става причина за съгрешение за другия. Той е по-скоро съгласен да понесе обида, отколкото да я причини. Защото ако човек не се съгласи да претърпи вреда, когато го обиждат, то никога не би могъл да бъде без грях: точно както на полето никога не липсват плевели, така и в света никога не липсват подстрекатели. Следователно, този е...
Кроткият не разпалва злото и не се раздразва от злото, и причината за греха няма сила над него, както и той никога не става причина за съгрешение за другия. Той е по-скоро съгласен да понесе обида, отколкото да я причини. Защото ако човек не се съгласи да претърпи вреда, когато го обиждат, то никога не би могъл да бъде без грях: точно както на полето никога не липсват плевели, така и в света никога не липсват подстрекатели. Следователно, този е наистина кротък, който, когато е обиждан, не помисля да върши зло и не върши.
Кротките хора са спокойни, смирени и скромни, прости във вярата и търпеливи към всяка обида, тези, които са наставени в евангелското учение, подражават с кротост на примера на Господа, Който казва в Евангелието: „Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29). Накрая, Мойсей в древността получи най-голямата благодат от Бога, защото беше кротък. Понеже за него е написано: „Мойсей беше най-кроткият от всички човеци на земята“ (Числ. 12:3). Затова Давид говори в псалма: „Спомни си,...
Кротките хора са спокойни, смирени и скромни, прости във вярата и търпеливи към всяка обида, тези, които са наставени в евангелското учение, подражават с кротост на примера на Господа, Който казва в Евангелието: „Научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29). Накрая, Мойсей в древността получи най-голямата благодат от Бога, защото беше кротък. Понеже за него е написано: „Мойсей беше най-кроткият от всички човеци на земята“ (Числ. 12:3). Затова Давид говори в псалма: „Спомни си, Господи, Давида и всичката му тъга“ (Пс. 131:1).
Проф. А. П. Лопухин
Под „кротки“ разбираме тихи, смирени, незлобливи, скромни, смирени. На такива хора се противопоставят суровите (χαλεποί), раздразнителните (πικροί), дивите (ἄγριοι). Според блажени Августин “кротките са тези, които отстъпват пред безсрамните дела (improbitatibus) и не се съпротивляват на злото, а побеждават злото с добро (Рим.12:21)”. Гръцкото πραΰς или πρᾷος означава тих, спокоен, кротък, мек, милостив. Всички са наблюдавали кротки хора, затова смисълът на думата „кротки“ (πραεῖς) не представлява голяма трудност.
Но обяснението на по-нататъшния израз „те ще наследят земята“ е много трудно, защото възникват следните въпроси: каква земя? Защо кротките ще наследят земята? Такива въпроси и поставял и свети Йоан Златоуст: „Коя земя? Кажи ми. Някои казват, че тя е духовна. Но това не е вярно, защото никъде в Писанието не се говори за духовна земя. Какво тогава означава това? Христос е предвидил някаква осезаема, сетивна награда, както и Павел”. Какво точна сетивна награда или земя се има предвид, Йоан Златоуст не обяснява. Известна светлина върху тези Христови думи хвърля обстоятелството, че думите Му са почти буквално сходни с тези от Пс. 36:11: „кротките ще наследят земята“ (οἰ δὲ πραεῖς κληρονομήσουσιν γῆν – според превода на Седемдесетте). В еврейския псалм и в превода на Седемдесетте думата „земя“ не е членувана (изобщо земя, неизвестно коя). В Евангелието тя е с определителен член. Заслужава да се отбележи, че изразът „те ще наследят земя“ се повтаря няколко пъти в псалма (Пс. 36:9, Пс. 36:11, Пс. 36:22, Пс. 36:29 и Пс. 36:34), и думата “земя” е употребена в същия неопределен смисъл, както и при евангелиста. В псалма уповаващите се на Господа, кротките, праведните, непорочните и т.н. са противопоставени на злодеите, лукавите хора, вършещите зло, нечестивите, беззаконниците. Говори се за изтребването (на земята) на нечестивите, които „като трева ще бъдат скоро покосени, и като зелен злак те повяхват …ще бъдат изтребени“ заедно с потомството си. „Видях страшен нечестивец, как се ширеше като вкоренено многоклонесто дърво; но той премина, и го няма; търся го, и го не намирам“. Следователно основната мисъл на псалма е, че нечестивите ще бъдат заменени от праведните и в този смисъл ще наследят земята. Можем да мислим, че Спасителят е говорил в същия смисъл. Той не е казвал, че кротките ще наследят светата земя, Палестина, а земята като цяло, ще станат господари на земята, на вселената. Така че, οἱ πτωχοὶ τῷ πνεύματι и πραεῖς не са синонимни понятия.