От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 42

Всички тези заповеди подхождат за бедните: нима някой ще удари по зъбите един богат и силен човек? О, ако и той не удряше другия! Нима някой ще се опита да отнеме насила ризата на богатия и силния? О, ако и той със сила не отнемаше от другия! Нима някой може да принуди богатия и силния да върви една миля? О, ако и той не принуждаваше другия! Следователно богатият е безплоден, защото как да изпълни закона на правдата и благодатта, за да стане съвършен слуга Божий? Как ли? Нека ако някой го помоли да му даде дълг, да му даде. Законът гласи, не взимай чуждото, макар че и от своето не давай. А благодатта – не взимай чуждото, а своето давай. Значи, този, който дава в дълг, изпълнява и закона, и благодатта. Защото който охотно дава от своите пари, още по-малко би взел от чуждото благо. А богатият не може да се изпита, нито да се разбере неговото дълготърпение, доколкото никой не бърза да го оскърби: той се изпитва и разбира по своята щедрост.

PG 56:01

Господ е дал Своите предписания не в буквалното значение, а ни предоставя най-внимателно да изследваме тяхната цел. Тъй като не на всеки просещ Той заповядва да се дава, понеже това е невъзможно, ако няма какво да дадеш, или в случай, че някой проси за зло. Защото лош дар е този, когато някой проси за нещо безпътно и престъпно, и затова не от полза, а другият му дава, оказвайки по този начин съдействие за подобно престъпление. Но тогава защо в Деяния на апостолите е казано: “и се раздаваше всекиму според нуждата” (Деян. 4:35)? Защото те не просто давали на този, който проси, но разпределяли съобразно потребностите. Какво означава казаното на друго място: “той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма. Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:” (2 Кор. 8:12-13)? Всичко това показва, че трябва да се дава за това, което принася полза.

Фрагменти

Ако разбираме това като казано само за милостинята, то за повечето бедняци то е неизпълнимо, а и богатите – ако постоянно дават, няма да могат да дават винаги. Затова след благото на милостинята на апостолите, сиреч учителите, им се дава заповед: даром получихте, даром давайте (Мат. 10:8). Съкровище от този род никога не се изчерпва, но колкото повече се раздава, толкова повече се увеличава; така е и изворът – макар че напоява намиращите се покрай него ниви, никога не пресъхва.

Коментари върху Евангелието от Матей