От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 36

В тези думи на Господ, където Той  ни забранява да се кълнем в каквото и да било, има двойно значение. На първо място, Той иска да се откажем както от използването на клетви, така и от навика на човешкото заблуждение, така че никой от нас не почита творението като Бог или да вярва в безнаказаността на престъплението, ако се кълне в частите на света, защото е писано: “и не е споменавал лъжливо името Господне (пред ближния си)” (Пс. 23:4). С това той осъжда както греха на юдейската невярност, така и целия човешки род, който изостави Твореца и отдаде божествени почести на творението, както казва апостолът: “и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца” (Рим. 1:25).

Това може да се разбира и по следния начин: ако някой се кълне в небето и земята, той се кълне и в Този, Който е направил небето и земята, както сам Господ посочва на друго място, като казва: Който се кълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, което е на него; а който се кълне в храма, кълне се в него и в Този, Който живее в него (Мат. 23:20-21). Той казва: Не се кълнете в Йерусалим, защото той е градът на Великия Цар, т.е. образ на Христовото тяло, което е духовната и небесна Църква. Не се кълни в главата си, защото според апостола Христос е глава на всеки мъж (1 Кор. 11:3). Следователно онзи, който се кълне във всички тези неща, се кълне в Твореца на всички тези неща.