От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 23

Не казвай: той ми причина вреда, а не аз на него; той трябва да ми се извини, а не аз на него. Ако Господ заради славата на твоето спасение казва, че ти трябва да сключиш дружба, то ти, ако си претърпял вреда, трябва още повече да поискаш помирение, за да можеш да постигнеш двойна слава: Първата, защото ти е причинена вреда, а втората, че си поискал помирение първи.

Ако обаче си навредил на някого и затова си поискал помирение, Бог ще ти прости тази вреда, защото си поискал пръв, но няма да получиш награда, тъй като си помолил за помирение, бидейки виновен. А ако някой те обиди, а ти първи поискаш помирение, ще имаш по-голяма награда.  Следователно, побързай да изпревариш своя неприятел в приятелството, за да не би, ако се забавиш, той първи да поиска да се помирите и така да изтръгне от ръцете ти наградата за благочестието. Защото, ако той ти е причинил вреда и те помоли за помирение, твоята дружба ще бъде безплодна. Каква правда си извършил пред Бога, ако се помириш, когато са те помолили за това? Но Бог ти казва пръв да поискаш да се помирите не за да валяш в краката на врага си, а да ти даде слава за твоето смирение.

Под жертвеника, който се намира навътре в Божия храм, можем духовно да разбираме самата вяра, чийто образ е видимият жертвеник. Защото какъвто и дар да принасяме на Бога, било то пророчество, поучение, молитва, химн, псалм или друг духовен дар, който се е представил на душата, той не може да бъде приет от Бога, ако не е подкрепен от искрена вяра и не е твърдо и непоколебимо утвърден в нея, така че това, което изричаме, да бъде чисто и безупречно.

За проповедта на Господа на планината

О, благост! О, преизобилно човеколюбие! Господ презира поклонението към Самия Него заради любовта към ближния, показвайки, че дори предишните Му заплахи не идват от неприязън или желание да накаже, а от голяма любов. Защото какво може да бъде по-кротко от тези думи? „Нека да има – казва Той – преграда за твоето служение към Мен, но само да пребъдва любовта ти, защото примирението с брата ти вече е жертва“. Затова Той не казва:  „помири се след принасянето на дара или преди принасянето на дара“, а изпраща да се примириш с брата, когато дарът вече е положен и жертвата вече е започнала. Той не заповядва да се отнеме приносът, нито да се примири преди приноса, а да бяга към брата си, оставяйки дара пред олтара.

Заради какво и защо Той заповядва такова нещо? Струва ми се, че Той е искал и е имал предвид две неща: първо, както вече казах, искал е да покаже, че цени високо любовта, че я смята за най-голямата жертва и че не би приел материална жертва без нея; и второ, искал е да покаже необходимостта и задължението за помирение. Всъщност този, на когото е заповядано да донесе дар не преди да се е помирил, със сигурност ще побърза да се помири, дори и да не е от любов към ближния, но поне за да не остане жертвоприношението незавършено.