Обръщайки се към слушателите, Спасителят в предишния стих говори за техния собствен гняв, който нарушава мира. Сега Той говори за гнева на брата и този гняв също трябва да бъде спрян. Обстоятелството, че Спасителят говори за съществуващия храм и жертвоприношения предполага, че тези думи са изречени (и Евангелието е написано) преди разрушаването на храма в Йерусалим, иначе това не би било възможно. Много хора са принасяли различни жертви в храма, които тогава са били най-висшият израз на служене на Бога...
Обръщайки се към слушателите, Спасителят в предишния стих говори за техния собствен гняв, който нарушава мира. Сега Той говори за гнева на брата и този гняв също трябва да бъде спрян. Обстоятелството, че Спасителят говори за съществуващия храм и жертвоприношения предполага, че тези думи са изречени (и Евангелието е написано) преди разрушаването на храма в Йерусалим, иначе това не би било възможно. Много хора са принасяли различни жертви в храма, които тогава са били най-висшият израз на служене на Бога и на богопочитание. Ако някой донесе някаква жертва в храма и, намирайки се в самия храм, си спомни, че брат му се е разгневил на него, трябва да остави жертвата си пред олтара, да се върне и да се помири с брат си.
Тълкувайки тези стихове, свети Йоан Златоуст възкликва:”О, Боже! О, неописуемо човеколюбие! Господ заповядва поклонението Нему да следва изискването за любов към ближния… Нека, казва Той, да прекъсне служението ти към Мен, но да се запази твоята любов, защото и това е жертва – когато някой се помири с брата си. Затова Той не казва: „Примирете се след принасянето на жертвата или преди принасянето на жертвата, а праща да се примирят с брата, когато жертвата е положена пред олтара и жертвоприношението вече е започнало.“
Нищо не пречи на буквалното изпълнение на тези прекрасни думи и прекрасно тълкуване в практическия живот. Думата κάκεῖ в израза “там си спомниш” фигурира в най-важните кодекси, приета е в recepta, при Тишендорф, Уесткот и Хорт, но е изпусната в повече от 50 курсивни кодекси. Изписва се още като κἀκεῖ и καὶ ἐκεῖ. Глаголът „примирявам“ (διαλλάττεσθαι) се среща в Новия Завет само тук.
Проф. А. П. Лопухин
Обръщайки се към слушателите, Спасителят в предишния стих говори за техния собствен гняв, който нарушава мира. Сега Той говори за гнева на брата и този гняв също трябва да бъде спрян. Обстоятелството, че Спасителят говори за съществуващия храм и жертвоприношения предполага, че тези думи са изречени (и Евангелието е написано) преди разрушаването на храма в Йерусалим, иначе това не би било възможно. Много хора са принасяли различни жертви в храма, които тогава са били най-висшият израз на служене на Бога и на богопочитание. Ако някой донесе някаква жертва в храма и, намирайки се в самия храм, си спомни, че брат му се е разгневил на него, трябва да остави жертвата си пред олтара, да се върне и да се помири с брат си.
Тълкувайки тези стихове, свети Йоан Златоуст възкликва:”О, Боже! О, неописуемо човеколюбие! Господ заповядва поклонението Нему да следва изискването за любов към ближния… Нека, казва Той, да прекъсне служението ти към Мен, но да се запази твоята любов, защото и това е жертва – когато някой се помири с брата си. Затова Той не казва: „Примирете се след принасянето на жертвата или преди принасянето на жертвата, а праща да се примирят с брата, когато жертвата е положена пред олтара и жертвоприношението вече е започнало.“
Нищо не пречи на буквалното изпълнение на тези прекрасни думи и прекрасно тълкуване в практическия живот. Думата κάκεῖ в израза “там си спомниш” фигурира в най-важните кодекси, приета е в recepta, при Тишендорф, Уесткот и Хорт, но е изпусната в повече от 50 курсивни кодекси. Изписва се още като κἀκεῖ и καὶ ἐκεῖ. Глаголът „примирявам“ (διαλλάττεσθαι) се среща в Новия Завет само тук.