От Лука свето Евангелие – глава 4 – стих 3

Сатаната казал: „Ако си Божий Син, заповядай на този камък да стане хляб“ (Лука 4:3). Той се приближава към Него като към обикновен човек и един от светиите, но все пак подозира, че Той може да е Христос. Как тогава сатана е искал да узнае това? Той заключава, че резултат и дело, достойно за Божията сила, е способността да се промени природата на нещо в това, което то не е било. Защото [само] Бог твори и устройва такива неща. „Затова — казва той — ако това се случи, несъмнено Той е Онзи, Който ще дойде да съкруши моето владичество, както се очаква. Ако пък не превърне [камъка в хляб], значи имам работа с човек, ще отхвърля страха и ще бъда свободен от опасност.“

Коментар върху Евангелието от Лука

Марк и Лука казват, че Иисус беше изкушаван в продължение на четиридесет дни (Лука 4:2; Марк 1:13), и затова е ясно, че в тези дни дяволът Го е изкушавал отдалеч – чрез сънливост, безгрижие, страх и подобни помисли. Но когато узна, че Иисус огладня, той се приближи и започна явно да Го напада. Виж какво прави: той беше чул както от Йоан, така и от гласа, слязъл от небето, че Иисус е Син Божи. Но понеже не разбираше, че Синът Божи се е въплътил – тъй като неизказаното въплъщение му бе скрито – той реши, че [Иисус], бидейки човек, е угодил на Бога чрез добродетелите Си и затова е получил такава чест, както някога и Адам. И обзет от завист, побърза да лиши Иисус от тази чест, както направи с Адам.

Поради това, като пристъпва близо, той предлага първото изкушение чрез чревоугодие – с него също бе повален и първият човек. А тъй като в тази обширна пустиня нямаше нищо за ядене, той знаеше, че на глада подхожда хляб. Но сам не го предлага, защото Христос не би приел нищо от врага. Вместо това, дяволът Му казва да превърне камъните в хляб. За да не бъде уловен в лукавството си, внимавай с какво коварство подхожда той: не казва просто „направи хляб“, а започва с: „Ако си Син Божи…“ — като че ли иска доказателство за Божеството Му. Той си мислеше, че Христос ще се развълнува от това предизвикателство, сякаш Го упрекват, че не е Син Божи, и, без да се замисли, ще превърне камъните в хляб – като проявление на силата Си – и накрая, победен от силен глад, ще се поддаде на корема си.

Но той не можа да се скрие от Този, Който „улавя мъдрите в тяхното хитруване“ (1 Кор. 3:19; Йов 5:13). Иисус му отговори: „Писано е: не само с хляб ще живее човек“ (Лука 4:4; Втор. 8:3) – така Той прозря коварството му. Това, което дяволът искаше от Него, Той не направи знамение на Своето Божество, защото знаменията се дават за полза на онези, които ги виждат – а дяволът нямаше намерение да извлече от това никаква полза. Защото дори по-късно, след като видя всички чудеса на Христос, не се промени.

Христос противопостави на скритото намерение на дявола словото от Второзаконие, като че ли казваше: „Защо ме караш да направя хляб от камъни? Очевидно – заради глада, който ме е обхванал, за да се прелъстя от видяното. Но човек не живее само с хляб. Има и друг вид храна. Защото всяко слово, което излиза от Божиите уста (Мат. 4:4), за гладния е като храна – поддържа живота му и му е достатъчно.“ Така Иисус с дълготърпение отблъсна изкушението на чревоугодието.

Фрагменти върху Евангелието от Лука, 96