От Матея свето Евангелие – глава 4 – стих 11

Срв. Марк 1:13

Думите на Лука 4:13: „до някое време“  хвърлят известна светлина върху характера на трите изкушения, показвайки, че те са били основни, изключителни и много силни, но и че дяволът е изкушавал Христос и след това. Тъй като не знаем дяволът да се е явявал на Христос в някакъв чувствен вид, за да Го изкушава,  то можем да направим заключение, че и първите три главни изкушения също не са били грубо чувствени, тоест, че дяволът и по това време не Му се явявал в някакъв чувствен вид.

„И ето, Ангели дойдоха и Му служеха“. При Лука няма нито дума за служението на Ангелите, при Марк думата Ангели е членувана, при Матей – не е членувана. Трудно е да се обясни на какво се дължи подобна разлика, но тя едва ли дава право да се смятат срещащите се при Марк и Матей сходни изрази (Марк: καὶ οἱ ἄγγελοι διηκόνουν αὐτῷ; Матей: καὶ ἰδοὺ ἄγγελοι προσῆλθον καὶ διηκόνουν αὐτῷ) за доказателство, че от втората половина на 11-тия стих на Матей, който по-рано заедно с Лука следва неизвестен източник, но сега отново се връща към Марк 1:12-13.

Било ли е явяването на Ангелите видимо или духовно, е неизвестно. Но каквото и да е било то, очевидно да се добавя към евангелския разказ добавка, че Ангелите „служеха“ на Христа – с това, че Му донесли храна, е произволно. Може и да е било така, но за това нищо не се казва в Евангелията. Логическото ударение както при Матей, така и при Лука очевидно не е върху това, с какво са служели Ангелите на Христос, но върху това, че те са служели именно на Него. Дяволът изисква от Него поклонение, а Ангелите Му служели. Подобна рязка промяна при посочването на отношенията едва ли може да се смята само за метафорична. Изразът διηκόνουν (служеха) означава някаква продължителност на служението, но не е кратковременен акт на поклонение. В някои случаи то се използва за „служене“ или „прислужване“ пред масата (Лука 4:39, Лука 10:40, Лука 12:37, Лука 17:8; Матей 8:15; Марк 1:31; Йоан 12:2), но невинаги се употребява в такъв смисъл, а означава и по-общи услуги. Тук може да забележим, че служението на Ангелите съответствало на намерението на Самия Христос да „служи“. За разлика от δουλεύειν – διακονεῖν, означава непринудено и с любов служение. Когато не било необходимо, Христос не се ползвал от служението на Ангелите (виж стих Мат. 4:6; Мат. 26:53), но в необходимото време те започнали да Му служат, като на раб на Яхве (Ис. 52:13 – 53:12), по волята на Самия Яхве.

Евангелистът не е казал: “И като слязоха, ангелите Божии Му служиха”, за да покаже, че ангелите винаги пребивават на земята за служение Нему, но тогава по Божия заповед се отдалечили от Него, за да дадат място на дявола да противостои на Христос; за да не би той, като види около Него ангели, да се уплаши да се приближи до Него. Така по невидим начин се случва и с всеки християнин. При хората постоянно има два ангела – добър и зъл. И докато до нас стои добрият ангел, злият по никакъв начин не може да ни въвлече в съблазън. Но по Божие усмотрение добрият ангел малко отстъпва, и по-точно, не отстъпва, а се скрива, ставайки невидим за дявола, тъй като ако добрият ангел не поиска, той няма да бъде видим за дявола. И така, той се отдалечава, за да даде на дявола възможност да изкушава, и заставайки по-надалеч, чака какъв ще бъде изходът от изкушението.

Тълкувание на Матей, PG 56:671.