От Матея свето Евангелие – глава 4 – стих 12

Кога е станало това? Едва ли е възможно точно да се определи. Може да изложим само вероятни съображения. Едва ли може да се предполага, че делото на Кръстителя е продължило повече от две години. Ако извадим от тук около една година затвор на Йоан, то се получава следното. От Кръщението на Иисус Христос през януари 780 г. от основаването на Рим до беседата със самарянката са минали около пет или шест месеца. По това време Йоан, очевидно, е бил вече затворен в тъмницата (Йоан 4:1-3; ср. Марк 1:14; Лука 4:14) и през следващата 781 г. или 782 г. е бил наказан.

„Отиде в Галилея“. Това отиване в Галилея е възможно да се приеме, че е станало едновременно с идването на слуха за Йоан, който впрочем не е бил причината за заминаването. Във всеки случай причини за отиването в Галилея не се посочват.

А като чу Иисус, че Иоан е предаден (παρεδόθη), отиде в Галилея; От кого? Без съмнение от Бога. Защото никой не може да направи нищо на светия човек, ако Бог не го даде. Възможно е грешник да може да направи нещо на грешника, защото Бог не се грижи твърде за грешника, но на светия човек безспорно той не може нищо да направи, защото Бог е щит на всички, които се уповават на Него (Пс. 17:31). Така и на друго място е казано: “Не две ли врабчета се продават за един асарий? И нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец; още по-малко вие, маловерци, на които дори космите на главата ви са преброени”.

Знаейки това, Господ се отдалечил в Галилея не защото се страхувал от смъртта, а по две причини. Първо, за да запази до нужното време Своето страдание. Второ, за да ни даде пример как да избягваме опасността на изкушението, не защото Самият Той се страхувал от такава опасност, а защото иначе ние не бихме могли да понесем всяко изкушение.

И ако на всеки път на истината Той върви пред нас като Учител, а ние Го следваме като ученици, то очевидно е, че Той не търси пътя, по който Сам може да върви, а този, който ние бихме издържали. Ако Христос правеше това, което можеше да върши Сам, а не това, което ние бихме могли, то ние не можехме да бъдем Негови ученици и не би ни било по силите да Го следваме.

Тълкувание на Матей, PG 56:671-72.