От Матея свето Евангелие – глава 28 – стих 6

При Лука е по-подробно отколкото при Матей и Марк: Ангелите привеждат самите думи, казани от Спасителя, когато Той се намирал още в Галилея.

“Няма Го тук” – посочва се простият факт, че в гроба го нямало Тялото на Иисус Христос. По-нататък се обяснява причината (γάρ), защо Го няма тук: “Той възкръсна” (ἠγέρθη γάρ). Това била първата вест за Възкресението и тя била дадена на жените; само вестта, а не самите явявания на Възкръсналия Господ. Хората чули от небесните вестители, че Той е възкръснал. Възкресението се представя във всички Евангелия като нещо напълно противоположно както на разпятието, така и на смъртта. Разпятието е било състояние на крайно унижение и позор, а Възкресението – на най-висшата слава и най-високото величие на Христос. Възкресението не би могло да стане, ако по-рано не би била смъртта. Смъртта е била краят на тукашния временен живот, а Възкресението – началото на новия, безкраен живот.

Въпросът за действителността на Възкресението на Спасителя е обсъждан многократно и неговото разрешаване се отнася, собствено, към задачите на апологетиката. Ще кажем само няколко думи за това. За обяснението не толкова на самия факт на Възкресението на Христос, колкото на съобщенията на евангелистите за този факт, са изказани множество теории. Апологетите в по-голямата си част се занимават само с техния анализ, предпочитайки тук почти изключително отрицателния (апофатичен) път и въздържайки се от положителното решение на проблема. Тоест, ако Ренан, Щраус и другите отрицателно настроени критици не са успели да опровергаят евангелските разкази за Възкресението и ако техните теории, в които се правят опит по един или друг начин да омаловажат значението на този най-важен християнски факт, не издържат критика, то, значи, този факт е верен.

Справедливостта изисква да се каже, че този отрицателен път, заключаващ се в опровержението на антихристиянските теории на Възкресението, постига своята цел – защитата на самия факт на Възкресението. И до днес от отрицателните критици не е представена нито една не само пълна, но и дори частично удовлетворителна теория, с чиято помощ би било възможно да се обяснят евангелските разкази за Възкресението с някакви естествени (а не чудни) причини.

Този подход обаче, следан от апологетите в техния спор с критиците на християнството, не удовлетворява вярващия човек. Той чувства крайно отегчение, когато пред него в апологетичните трактати се излагат безброй измислици, принадлежащи на многобройните негативно настроени критици, а апологетите се занимават с подробното им опровержение, макар някои измислици (особено на прословутия Ренан) съвсем да не заслужават не само опровержение, но дори и просто споменаване. Методът на апологетите се свежда към следното: желаейки да докажат, че две по две е четири, те доказват, че две по две не е равно на 1, не е равно на 2 и не е равно 3 и се спират на това. Но, разбира се, би било много по-добре, ако те директно се захванат с доказването, че две по две е равно на четири, не обръщайки внимание на анализа на различните нелепости, представени с цел да опровергаят тази математическа истина.

Разбира се, че не всички апологети вървят по този отрицателен път. При някои се срещат опити за положителното разрешаване на въпроса. Той се заключава преди всичко в разглеждането на свидетелствата на апостол Павел, който говори или директно за Възкресението на Христос, или го подразбира или предполага в своята реч. Свидетелствата на апостол Павел, както директните, така и косвените за Възкресението на Христос имат цялостно и положително значение за нас дори ако се отнасяме с недоверие към разказите на всички без изключение евангелисти. Но ако Христовото Възкресение като прост факт, независимо от подробностите, напълно и ясно се потвърждава от апостол Павел, то това ни дава право да твърдим това, което и евангелистите потвърждават в своите свидетелства като достоверен факт, и затова техните свидетелства трябва да се приемат с пълно доверие.

Апостол Павел, между другото твърди, че “ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра” (1 Кор.15:14). Тези думи имат най-дълбок богословски смисъл. Апостолът не казва: празно е нашето знание или празна е нашата дейност (освен проповедта). Но: празна е проповедта, празна е вярата. Какво означава това? Защо вярата, а не знанието? Това означава, че Христовото Възкресение има не научно значение, а значение за нашата вяра в Бога.

Ако Христос не е възкръснал, то цялата тази удивителна евангелска история за великия Учител, Който обаче накрая бил разпънат на кръст, за нас би била дори по-малко поучителна отколкото историята за живота на Мохамед или на Конфуций. Трябва само да си представим, че при всички евангелисти са пропуснати главите, където се говори за Възкресението, и незабавно може да видим, че цялата евангелска история няма истински завършек. Нямаше да знаем какво именно са искали евангелистите да обяснят, като разкажат историята за живота на тази велика историческа Личност. Четейки такова  Евангелие, бихме си помислили, че всяка благородна, самоотвержена дейност в полза на човечеството, всяка проява на изключителен ум и талант винаги завършва твърде печално, както завършила за Спасителя – единствено на Кръста. Това не само, че не би било привлекателно, но, напротив, би отблъснало и заставяло да се избягва следването на пътя на Христос. Такава история би била твърде сериозно предупреждение, особено за неопитни и непознаващи живота хора.

Но нещата изглеждат в съвсем различна светлина, ако знаем, че Възкресението е необходим постулат на цялата евангелска история и е нейн естествен епилог. В такъв случай целият предшестващ евангелски разказ, целият живот и дейност на Христос, започвайки от витлеемските ясли до Кръста, ни се представя в съвършено друга и в съвършено лъчезарна светлина. Осъзнаваме, че тук нагледно, достъпно и разбираемо се разрешава най-дълбокият и всеобемащ житейски проблем – проблемът на живота и смъртта, и неговото решение има най-дълбок, неизчерпаем богословски смисъл. Едни от евангелистите съобщават повече подробности за този факт, други – по-малко, но основният и достатъчен факт остава неприкосновен.

В разглеждания стих на Матей този главен факт се означава с удивителна простота и само с пет основни думи: οὐκ ἔστιν ὧδε ἡγέρθη γάρ – буквално: “няма (Го) тук, защото (Той) възкръсна”. За да не се стори този факт на жените напълно нов и неочакван, Ангелът добавя: καθὼς εἶπεν – “както каза”, разбира се, когато беше още жив на земята. А за да разсее всички по-нататъшни съмнения на жените, Ангелът ги призовава с прости и ясни думи да пристъпят по-близо до гроба и лично да се уверят в истинността на неговите думи. Буквално: “Тук! Вижте  мястото, където лежеше”. Допълнителната дума “Господ” я няма в много и авторитетни кодекси, макар тя да присъства в ACDL, минускулните, латински преводи и в Пешито. Кога е “възкръснал” Господ, Ангелът не казва. Затова е почти излишно тълкуванието, донякъде нарушаващо хармонията и чудната простота на ангелската реч, според което “всички свети отци и учители в съгласие считат за време на Неговото Възкресение първото пропяване на петлите, предвъзвестяващо светлината на деня Господен” (Евтимий Зигавин).

(Ср. Марк 16:6; Лука 24:5–8)