При Марк подобни (но не буквално същите) думи казва на жените юношата, седящ от дясната страна, облечен в бяла дреха, – той изглежда е същият Ангел, за когото говори и Матей; при Лука – “двама мъже в бляскави дрехи”. Тъй като Матей и Марк са могли просто да премълчат за единия от двата Ангела, то тук няма противоречие. Ангелът при Матей не “казва” на жените, а им “отговаря” (ἀποκριθείς). Това може да се разбира двояко, като се обърне внимание на...
При Марк подобни (но не буквално същите) думи казва на жените юношата, седящ от дясната страна, облечен в бяла дреха, – той изглежда е същият Ангел, за когото говори и Матей; при Лука – “двама мъже в бляскави дрехи”. Тъй като Матей и Марк са могли просто да премълчат за единия от двата Ангела, то тук няма противоречие. Ангелът при Матей не “казва” на жените, а им “отговаря” (ἀποκριθείς). Това може да се разбира двояко, като се обърне внимание на поставената тук частица δέ. Първо, явяването на Ангела (или, съгласно Лука, на двамата Ангели) е предизвикало страх и ужас у войниците, образуващи стражата; но (δέ) към дошлите при гроба жени отношението на Ангела (или на Ангелите) било друго. Ангелът се обърнал към тях с думи на ободрение, възвестявайки им радостната вест за Възкресението. Второ, самите жени нищо не казали на Ангела (или на Ангелите), но се намирали в страх, “навели лице към земята” (Лука) и “се уплашиха” (Марк). “Отговаряйки” не на техните думи, а на тяхното душевно състояние, Ангелът им възвестява за Възкресението. Цялото състояние на жените било сякаш въпрос, предизвикан от крайното изумление и страх. Де Ветте предполага, че личното местоимение “вие” (ὑμεῖς) тук няма определено значение и че в такъв смисъл личните местоимения се употребяват в различни случаи (Марк 13:9; Деян. 8:24). Но другите екзегети придават на местоимението “вие” особено значение. Стражите, сякаш така казва Ангелът, се изплашиха и изпаднаха в ужас, но що се отнася до вас, то вие не се страхувайте. Причина (γάρ) за това, жените да бъдат освободени от всякакъв страх, е, “търсят разпнатия Иисуса”. Те не са от враговете на Христос, те са дошли с добри, благи намерения да търсят Тялото на Разпнатия. Ангелът така и нарича Христос “Разпнат”. “Не се срамува да Го нарече Разпнат, защото това е най-висшето наше благо” (св. Йоан Златоуст).
Ζητεῖτε (“търсите”) е глагол, който често се среща в Новия Завет. Ако Спасителят се намирал в гроба, то тогава и за жените, желаещи да видят тялото на Спасителя, може да се каже, че те “търсят” Христос. Но тъй като Тялото го нямало в гроба, то глаголът ζητέω тук има по-широк смисъл – търси и не намира и затова продължава своето търсене. Глаголът въобще указва на желанието да намериш някакъв предмет.
Проф. А. П. Лопухин
При Марк подобни (но не буквално същите) думи казва на жените юношата, седящ от дясната страна, облечен в бяла дреха, – той изглежда е същият Ангел, за когото говори и Матей; при Лука – “двама мъже в бляскави дрехи”. Тъй като Матей и Марк са могли просто да премълчат за единия от двата Ангела, то тук няма противоречие. Ангелът при Матей не “казва” на жените, а им “отговаря” (ἀποκριθείς). Това може да се разбира двояко, като се обърне внимание на поставената тук частица δέ. Първо, явяването на Ангела (или, съгласно Лука, на двамата Ангели) е предизвикало страх и ужас у войниците, образуващи стражата; но (δέ) към дошлите при гроба жени отношението на Ангела (или на Ангелите) било друго. Ангелът се обърнал към тях с думи на ободрение, възвестявайки им радостната вест за Възкресението. Второ, самите жени нищо не казали на Ангела (или на Ангелите), но се намирали в страх, “навели лице към земята” (Лука) и “се уплашиха” (Марк). “Отговаряйки” не на техните думи, а на тяхното душевно състояние, Ангелът им възвестява за Възкресението. Цялото състояние на жените било сякаш въпрос, предизвикан от крайното изумление и страх. Де Ветте предполага, че личното местоимение “вие” (ὑμεῖς) тук няма определено значение и че в такъв смисъл личните местоимения се употребяват в различни случаи (Марк 13:9; Деян. 8:24). Но другите екзегети придават на местоимението “вие” особено значение. Стражите, сякаш така казва Ангелът, се изплашиха и изпаднаха в ужас, но що се отнася до вас, то вие не се страхувайте. Причина (γάρ) за това, жените да бъдат освободени от всякакъв страх, е, “търсят разпнатия Иисуса”. Те не са от враговете на Христос, те са дошли с добри, благи намерения да търсят Тялото на Разпнатия. Ангелът така и нарича Христос “Разпнат”. “Не се срамува да Го нарече Разпнат, защото това е най-висшето наше благо” (св. Йоан Златоуст).
Ζητεῖτε (“търсите”) е глагол, който често се среща в Новия Завет. Ако Спасителят се намирал в гроба, то тогава и за жените, желаещи да видят тялото на Спасителя, може да се каже, че те “търсят” Христос. Но тъй като Тялото го нямало в гроба, то глаголът ζητέω тук има по-широк смисъл – търси и не намира и затова продължава своето търсене. Глаголът въобще указва на желанието да намериш някакъв предмет.
(Срв. Марк 16:6; Лука 24:5).