Тогава им пусна Вара’ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.
Тогава им пусна Вара’ва, а Иисуса бичува и Го предаде на разпятие.
От Марка свето Евангелие – глава 15 – стих 15
Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна им Вара'ва, а Иисуса бичува и предаде на разпятие.
От Йоана свето Евангелие – глава 19 – стих 1
Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.
От Лука свето Евангелие – глава 23 – стих 24
И Пилат реши да бъде, според както искат те,
Проф. А. П. Лопухин
Варава е първият човек, който поради случайната си връзка с Христос е освободен от тази страшна присъда. Ако Христос беше извършил изкупителното си дело, без да освободи хората от кръстното наказание, то щеше да бъде незавършено. Ето защо Неговата кръстна смърт е един от най-важните аспекти на делото Му на изкупление. Впоследствие кръстното наказание в християнските държави е премахнато.
Спасителят бил осъден да бъде бичуван на кръста. Бичуването се извършвало преди разпъването на кръста. Римляните имали обичай да бичуват осъдения затворник и Иисус Христос бил предаден на войниците за тази цел – това било чудовищна несправедливост и жестокост, защото Той два пъти бил обявен за невинен. Страшното наказание преди разпъването на кръста било извършвано с такава варварщина, че било известно като “близо до смъртта”. Всъщност жертвата често е губела съзнание по време на наказанието и нерядко е умирала преди разпъването. Ударите били нанасяни с камшици, а не с пръчки, защото Пилат не разполагал с ликтори. Flagellis caedebantur apud Romanos servi (liberi virgis) et fere capite damnati, nudi et ad columnam adstricti, antequam in crucem agerentur” (Римляните подлагали робите (свободните били наказвани с пръчка), обикновено осъдени на смърт, на бичуване, голи, вързани за стълб, преди да бъдат отведени на кръста – “Cicero In Verrem” V, 66). Бичът се е състоял от кожени ремъци, понякога снабдени с оловни накрайници или остри пирони и кости, които са посичали гърба и гърдите и са покривали изтощената жертва с множество рани и синини. Flagella erant aculeata, ossiculis pecuinis fere catenata, unde “horribile flagellum” dixit Horatius (Бичовете били снабдени с копия, към тях обикновено били привързвани кости от добитък, откъдето идвало името “страшен бич”, както се изразява Хораций – Sermones, I, 3, 119). Гол, с вързани ръце и наведен, осъденият бил завързван за стълба, докато палачът нанасял ударите. Капитан Уорън си приписвал откриването в едно подземно помещение в Йерусалим на мястото, където е бил бичуван Спасителят. Обикновено бичуването се е извършвало corpore denudato. Думата φραγελλώσας е латинизъм (с промяна на λ в ρ) от flagellare – “бичувам”. Правилната гръцка дума за това е mastigoan.
Смята се, че бичуването е било извършено пред преторията, пред очите на Пилат и народа.
Думата αὐτοῖς след παρέδωκεν не се среща в най-добрите ръкописи. Смисълът е, че Пилат “им пусна” (ἀπέλυσεν αὐτοῖς), т.е. на юдеите, Варава, но предаде Иисус Христос да бъде бичуван и разпънат, но не “на тях”, а на войниците. Ето защо думата “им” след “предаде” правилно е пропусната в руския превод. Опитите да се представи случаят по малко по-различен начин и да се докаже, че юдеите са се ползвали с правото да разпъват на кръст, а Пилат само се е съгласил с това наказание и че самите юдеи са разпънали Христос независимо от Пилат и неговите войници, не издържат на критика с оглед на ясните свидетелства на всички евангелия, че не самите юдеи са участвали в разпъването на Христос, а само войниците на Пилат.