От Марка свето Евангелие – глава 15 – стих 15

“Като искаше да угоди на тълпата”. Тази забележка на евангелист Марк характеризира Пилат като слаб владетел, който не може да наложи своето мнение, но от желание да угоди на тълпата нарушава изискването на вътрешния глас на съвестта си.

Смятайки, че е възможно да успокои кръвожадната ярост на враговете Му, без да прибягва до крайности, Пилат решил да Го бичува, така че след това наказание, което било, така да се каже, компромис между справедливостта и милосърдието (от гледна точка на езичниците и юдеите), да се сложи край на цялото дело. Затова разбойникът Варава бил освободен, а Христос бил осъден на наказание.

След като издал съответната заповед, Пилат станал от трибунала и се оттеглил във вътрешните покои на двореца. Според установения обичай бичуването обикновено било прелюдия към смъртното наказание и затова събранието на Христовите врагове ликувало. Това било ужасно наказание и римските граждани били освободени от него по силата на различни закони. Но всички онези, които нямали правата на римското гражданство, и особено тези в неспокойните провинции, били бичувани безмилостно. Христос бил взет от стоящите наблизо войници и съпроводен от рева и виковете на злорадстващата тълпа бил отведен в двора на преторията, където се съхранявали всички необходими принадлежности за наказание. Затворникът, осъден на това наказание бил завързван за стълб и по голия си гръб бичуван със специални камшици с бодливи върхове, от които цялото тяло на жертвата се превръщало в една непрекъснато кървяща рана. Не е изненадващо, че наказаните скоро изпадали в безсъзнание, от което се събуждали с усещането за невъобразимо страдание. Същото бичуване често било прилагано и към християнските мъченици по време на гоненията.

(Вж. тълкуванието към Мат. 27:11 – 26).