(Срв. Марк 14:56-57) Очевидно е, че противно на желанието на враговете на Христос да се отърват от Него с възможно най-малко шум, събитията вече започнали да вдигат шум и да заплашват с всенароден бунт. “Множество народ” (ст. 47) излиза, за да залови Христос. (ст. 47.) Това само по себе си показва, че забавянето и прикриването са били невъзможни. Враговете на Христос сега изглеждали като хора, присъединили се към движещата се народна тълпа, която постепенно се разраствала. Те започнали да се...
Очевидно е, че противно на желанието на враговете на Христос да се отърват от Него с възможно най-малко шум, събитията вече започнали да вдигат шум и да заплашват с всенароден бунт. “Множество народ” (ст. 47) излиза, за да залови Христос. (ст. 47.) Това само по себе си показва, че забавянето и прикриването са били невъзможни. Враговете на Христос сега изглеждали като хора, присъединили се към движещата се народна тълпа, която постепенно се разраствала. Те започнали да се движат заедно с тълпата, не там, където може би са искали да отидат, а там, където се е движила тълпата.
С това движение на тълпата се обяснява и появата на πολλῶν προσελθόντων ψευδομομαρτύρων – израз, който е обяснен при Марк: πολλὰ γὰρ ἐψευδομαρτύρουν κατ´ αὐτοῦ, καὶ ἴσαι αἱ μαρτυρίαι οὐκ ἦσαν – буквално: “Мнозина бяха лъжесвидетелствали срещу Него, а тези свидетелства не бяха еднакви” (с лъжесвидетелства, заради които човек може да бъде осъден на смърт). Тълпата сякаш била схванала желанията и намеренията на своите народни водачи. Те не искали нищо друго освен лъжесвидетелстване. И тълпата веднага им ги осигурила. Но те били безполезни, свидетелствата им – противоречиви и не водели до целта. Не е известно какво са казвали тези многобройни лъжесвидетели.
Но ако евангелистите ни бяха съобщили, че веднага щом Иисус Христос бил изправен пред първосвещеника за съд, то веднага се появили лъжесвидетели, поканени предварително, които са Го обвинили в престъпления, подлежащи на смъртно наказание, вероятно не бихме повярвали лесно и бързо на техните разкази. Лъжесвидетелите са били необходими възможно най-скоро – но такива не е имало! Какво друго е това, освен реалистична, истинска и неподправена историческа истина?
Но най-сетне (ὕστερον) се появили двама свидетели, чиито показания при тази очевидна лъжесвидетелска оскъдност и абсурдност можели да имат поне някакво отношение към случая и да сложат край на това прибързано и мъчително търсене на лъжесвидетелства. Двама свидетели били достатъчни. Това съответства на закона (Второзаконие 19:15). Изразът на Матей на гръцки (според най-добрите четения) е малко по-описателен, отколкото в руския текст: “но най-сетне дойдоха двама (“лъжесвидетели” не е в оригинала според най-добрите четения). Срв. 3 Цар. 21:13.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк 14:56-57)
Очевидно е, че противно на желанието на враговете на Христос да се отърват от Него с възможно най-малко шум, събитията вече започнали да вдигат шум и да заплашват с всенароден бунт. “Множество народ” (ст. 47) излиза, за да залови Христос. (ст. 47.) Това само по себе си показва, че забавянето и прикриването са били невъзможни. Враговете на Христос сега изглеждали като хора, присъединили се към движещата се народна тълпа, която постепенно се разраствала. Те започнали да се движат заедно с тълпата, не там, където може би са искали да отидат, а там, където се е движила тълпата.
С това движение на тълпата се обяснява и появата на πολλῶν προσελθόντων ψευδομομαρτύρων – израз, който е обяснен при Марк: πολλὰ γὰρ ἐψευδομαρτύρουν κατ´ αὐτοῦ, καὶ ἴσαι αἱ μαρτυρίαι οὐκ ἦσαν – буквално: “Мнозина бяха лъжесвидетелствали срещу Него, а тези свидетелства не бяха еднакви” (с лъжесвидетелства, заради които човек може да бъде осъден на смърт). Тълпата сякаш била схванала желанията и намеренията на своите народни водачи. Те не искали нищо друго освен лъжесвидетелстване. И тълпата веднага им ги осигурила. Но те били безполезни, свидетелствата им – противоречиви и не водели до целта. Не е известно какво са казвали тези многобройни лъжесвидетели.
Но ако евангелистите ни бяха съобщили, че веднага щом Иисус Христос бил изправен пред първосвещеника за съд, то веднага се появили лъжесвидетели, поканени предварително, които са Го обвинили в престъпления, подлежащи на смъртно наказание, вероятно не бихме повярвали лесно и бързо на техните разкази. Лъжесвидетелите са били необходими възможно най-скоро – но такива не е имало! Какво друго е това, освен реалистична, истинска и неподправена историческа истина?
Но най-сетне (ὕστερον) се появили двама свидетели, чиито показания при тази очевидна лъжесвидетелска оскъдност и абсурдност можели да имат поне някакво отношение към случая и да сложат край на това прибързано и мъчително търсене на лъжесвидетелства. Двама свидетели били достатъчни. Това съответства на закона (Второзаконие 19:15). Изразът на Матей на гръцки (според най-добрите четения) е малко по-описателен, отколкото в руския текст: “но най-сетне дойдоха двама (“лъжесвидетели” не е в оригинала според най-добрите четения). Срв. 3 Цар. 21:13.