От Матея свето Евангелие – глава 26 – стих 28

(Срв. Марк 14:24; Лука 22:20; 1 Кор. 11:25).

Думите на Христос донякъде приличат на Изх. 24:8 и Зах. 9:11, но само по форма. Много е съмнително дали Той говори тук чрез цитати от Стария Завет. Думата τοῦτο не се отнася за ποτήριον и е правилно предадена на руски език. Разбира се, за самата чаша не би могло да се каже, че “това” е Моята кръв, а за това, което се е съдържало в чашата, т.е. за виното. Γάρ показва, че речта в този стих служи за доказване на предходния: пийте от нея всички, защото (γάρ) виното, налято в чашата, е Моята кръв. Смисълът на този израз е същият като този на хляба.

Думата “нов” не се среща в най-добрите кодекси, но се среща в ACD, минускулите и преводите. Διαθήκη означава, най-общо казано, завещание в случай на смърт, като в гръцките текстове се използва в единствено и множествено число. Еврейската дума “берит” всъщност означава договор, условие, съюз. В превода на Седемдесетте книги тази дума постоянно се превежда с διαθήκη, с изключение на 3 Цар. 11:11; Втор. 9:15, но и други еврейски думи се превеждат със същата дума. Думата, използвана от Христос, не означава нито завет, нито условие, нито договор. 

Буквално означава разполагане (като например разположението на лагер или армия), подреждане, положение на основите на бъдеща сграда. Преносният смисъл може дори да бъде: “Това е кръвта на установеното от Мен царство”. Тази кръв се пролива за мнозина – за всички. Περὶ πολλῶν, ἀντὶ τοῦ, ὑπὲρ πολλῶν….. Πολοὺς γὰρ τοὺς πάντας ἐνταῦθα καλεῖ. При Марк и Лука, както и при апостол Павел, изразите са сходни по смисъл, но различни по форма. Апостол Павел (1 Кор. 11:25) повтаря буквално само част от думите на Лука, без да добавя τό ὑπὲρ ὑμῶν ἐκχυόμενον. Кръвта на Христос се излива за опрощаване на греховете. Тези думи не се срещат в другите синоптици, нито при Павел, нито при Юстин (Apologia, I, 66), когато става дума за установяването на тайнството Евхаристия. Не може предположението, че тези думи макар и истински и категорично доказани, не могат да се смятат за думи на Христос, а са само запазено по предание тълкувание. Изразът, че кръвта на Христос се излива за опрощаване на греховете, е изпълнен с най-дълбок смисъл и не може да бъде приписан на никой друг освен на самия Христос.

“При даването на закона в Синай – казва Цан, – не е имало недостиг на жертва, Изход 24:11, но да се пие жертвена кръв би се сторило чудовищно на всеки израилтянин. Въпреки обвързаността на цялото (ново християнско) учреждение с празника Пасха и сравнението на Неговата смърт с жертвоприношението, установено в Мойсеевия закон, Иисус се издига над всички аналогии на старозаветния култ”. Установяването на Новия Завет е предсказано в Йер. 31:31-34. Христовата мисъл е обяснена подробно в Посланието до евреите 7 и 9 глави.